– Наистина ли щеше да нараниш родителите ми? – попитах.
Притвори очи и погледът му се спря на устата ми.
– Вероятно щях да започна със сестра ти.
Защо ли си правех труда?
– Такъв си гадняр. – Щях да го отблъсна, ако ръцете ми бяха свободни.
Той сви рамене.
– Трябва да си поддържам имиджа. Някой ден ще откриеш на какво си способна – той се наведе към мен – и къде отивам аз тогава?
Той свали хавлията и започна да се подсушава. Аз се обърнах към стената и стиснах пръчката с двете си ръце, а той се разсмя гърлено. Избърса косата си и облече свободните джинси и тениската, които му беше оставила Бианка.
– Ще ми помогнеш ли? – попита.
Обърнах се. Той държеше тениската и се опитваше да сложи марля около кръста си в същото време.
– Мислех, че имаш коефициент на интелигентност на гений.
Той вдигна глава със сериозно изражение.
– Кой ти каза такова нещо?
– Ами, не знам, май го прочетох в досието ти.
Той се извърна с отвращение.
– Досието, разбира се.
Леле, той наистина бе изпълнен с омраза към всичко това.
– Свали ми белезниците и ще ти помогна.
– Няма нужда, справих се.
– Рейес, не ставай смешен.
Той тръгна към умивалника и аз протегнах крак, за да му препреча пътя.
Спря и погледна надолу за миг. После се озова пред мен, омота косата ми с едната си ръка и ме придърпа с другата. Не предприе нищо повече. Само ме гледаше, изучаваше, а после каза:
– Знаеш ли колко е опасно това?
На вратата се потропа силно и аз подскочих на метър от пода.
– Трябва да отлитаме, глупчо. Вече наблюдават къщата. Ще е достатъчно трудно и без да си изтощен и обезводнен от прекалено много физически упражнения, ако ме разбираш за какво говоря.
Сякаш му костваше и последната капчица сила, Рейес отпусна ръце и отстъпи назад, а челюстта му се стегна и лицето му помръкна.
– Само минута – каза той, наведе се и обу чорапите и високите обувки, които Бианка беше донесла.
Изправи се и пъхна ключ в белезниците, пръстите на едната му ръка се преплетоха в моите, а с другата освободи ключалката. После пое по коридора, а токът, протичащ помежду ни, набираше мощ с всяко вдишване, с всеки удар на сърцето. Амадор огледа задния двор, помаха ни да продължаваме и изтича отстрани на къщата.
– Чичо Рейес, отиваш ли си?
Рейес се обърна. Ашли надничаше през открехнатите капаци на прозореца на стаята си.
– Само за мъничко, хитрушо – каза той и тръгна към нея. – Защо не спиш?
– Не мога да заспя. Искам да останеш. – Тя постави дланта си върху прозоречния капак. Той направи същото и главата ми не можеше да побере как страховитият и див в един момент Рейес ставаше толкова невероятно нежен в следващия.
Тя събра устнички и ги притисна към стъклото. Той се наведе и я целуна по нослето, а аз се затюхках, че никога нямам фотоапарат под ръка, когато ми трябва. Миговете на Кодак пропадаха, ако нямаш Кодак.
– Когато се оженим – каза Ашли, опряла чело на прозореца – ще можем ли да се целуваме без стъкло между нас, а?
Той се разсмя.
– Разбира се. Сега отивай да спиш, преди мама да те е видяла.
– Добре. – Тя се прозя, устичката ѝ оформи идеално "О", после изчезна.
– Приятел, да не би да флиртуваш с дъщеря ми?
Рейес се обърна ухилен към Амадор.
– Ние сме влюбени.
– Добре, но ще трябва да я почакаш да стане на осемнайсет. – Той остави една раница на земята. – Не, знам те аз теб. Ще чакаш до двайсет и една.
Бианка изтича навън и подаде на мъжа си още една чанта.
– За из път – каза тя, като забърза към Рейес, прегърна го внимателно и го целуна по бузите на раздяла. – Пази се, красавецо.
– За теб давам всичко.
– Двайсет и пет – обяви Амадор, когато Рейес му смигна.
С Амадор и Рейес претичахме през задния двор, прескочихме оградата и се втурнахме през съседния имот към улицата, където ни чакаше стар пикап "Шевролет" с две врати. През това време явно само аз се учудвах от бързото възстановяване на Рейес, а аз единствена от присъстващите можех да си сложа значка "свръхестествено създание", ако поисках. Амадор не изглеждаше ни най-малко изненадан.
Той хвърли чантите отзад и метна ключовете на Рейес.
– Две минути – предупреди и потупа часовника си. – Този път не закъснявай. Приближи се към Рейес и го прегърна силно.
– Vaya con Dios. – С Бога напред. Каква ирония.