– Приятно ми е да се запознаем. – Тонът и позата ги докарваше, но вътрешно не бе волна птичка. По-скоро разлютен хищник, който се опитва да докопа волната птичка, но тя е твърде бърза за него. Наведе се да ме целуне по бузата. – Мисли ли върху това, което обсъждахме?
– Слоновете светят ли в тъмното?
– Можеш да свалиш очилата – каза той и на лицето му се изписа разочарование, – чичо ти Боб вече ми разказа.
Въздъхнах.
– Чичо Боб ме е изпортил?
– Ще ми се да поговорим по-късно, ако имаш малко време.
– Днес съм доста ангажирана – заявих все още с очилата на лицето си, – но ще се опитам да сляза за малко.
– Ще се радвам. Сега те оставям да работиш. – Той кимна на Лутър и Моника и се отправи към офиса си.
След като поразпитах двамата Дийн още малко, се сбогувах с тях и тръгнах по стълбите към кантората си, като вземах стъпалата по две наведнъж, нетърпелива да споделя новините с Куки. Да не би това да беше застрахователна измама? Сигурно доктор Йост е разбрал за полицата, която е сключила жена му. Може би му се е сторило добра възможност. Имах нужда от достъп до документи за финансовото му състояние. В такъв случай ми трябваше призовка. Не, трябваше ми агент Карсън.
Прекосих галерията, която гледаше към бара. Офисът ми беше точно зад железния асансьор, но момиченцето с ножа ми беше препречило пътя. Заобиколих я и влязох.
– О, ще ви донеса кафе – каза Куки доста силно. Втурна се в офиса ми, където беше кафеварката и ми помаха с разширени очи.
Усмихнах се и също ѝ помахах.
Тя извъртя очи, забърза към каната за кафе и посочи с брадичка към своя кабинет.
– Дали и щатските шерифи пият кафето си със сметана?
О! Бързичко бяха довтасали. Върнах се обратно и затворих безшумно вратата. Уф. Малката касапка си беше отишла. Срещите ни бяха мимолетни, но имаха някакъв смисъл, сигурна бях.
Тъй като нямах настроение и за разговор с татко, се промъкнах покрай офиса му и излязох през задната врата. Чичо Боб се обади, когато бях пред Мизъри.
– Изпортил си ме – обвиних го, като пропуснах любезностите.
– Нищо подобно не съм правил. – Звучеше наистина обиден, после промърмори: – Добре де, може и да съм. На кого съм те изпортил?
– На татко. Хм.
– Какво? За Рейес?
– Ти знаеш ли, че той иска да се откажа? – Изрових ключовете си от чантата, защото на Мизъри ѝ липсваше технологията да разпознава моята ДНК и да отваря вратата, щом доближа.
– От какво да се откажеш? От членството си във фитнеса? – Той се изсмя силно.
Пъхнах ключа в ключалката.
– Това беше кръвна обида.
– Какво? – Той стана сериозен. – Не ми казвай, че наистина имаш членска карта.
– Естествено, че не членувам във фитнес клуб. Иска да се откажа от работата си. От професията си. От детективската агенция.
– Стига глупости.
– Не, казвам ти. – Хвърлих чантата си на таблото пред съседната седалка и се качих, като се държах с една ръка. – Побъркал се е. Наистина иска да се откажа. Така че обмислям да стана или професионален борец или кючекчийка. Мизъри дори не казваше неща от рода на "Здрасти, Чарли, да заредя ли снарядите?".
– Ще поговоря с него. Междувременно имам сигнал за доктора.
– Да не е размахал американското знаме?
– В базата данни. Нищо не излезе за него, но това име се споменаваше в някакво разследване на фалшификация. Мога да ти дам името на детектива, който е водил следствието. Пенсионира се миналата година. Познавам го. Напоследък често играе голф.
– Супер. Сигурно го е заслужил. В офиса ми има двама щатски шерифи – казах, докато Мизъри с ръмжене се събуждаше за живот. Не се изискваше софтуер за гласова идентификация, нито пък за сканиране на ретината.
– Какво искат?
– Нямам представа. Вече говорих с един шериф снощи, така че се изнизах през задната врата.
– Вярна на стила Дейвидсън.
– Хей, можеш ли да провериш финансовото състояние на доктор Йост? Вече поръчах на Куки, но ми трябват официални данни, а не мога да ги получа без съдебна заповед. – Подкарах Мизъри по "Сентрал". Поведох я. С двете си ръце.
– Няма нужда. Той е богат. Виждала ли си къщата му? Със сумата, която плаща месечно за вода, може да изхрани малка държава за същия период.
– Добре, откъде знаеш, че е богат, щом не си виждал банковата му сметка?
– Наистина ли искаш да проверя финансовото му състояние?
– Папата католик ли е?
– Споменах ли колко съм изостанал с бумащината?
– Споменах ли колко си ми задължен?
– Финансовото състояние значи.
Глава 12
Няма по-гадно от това, да се усетиш, че грешиш насред спора.