– Документи? – попитах изненадана. – Искаш да кажеш подправени документи? Лични карти и подобни неща?
– Точно така.
– Виж ти, изобщо не очаквах това. А защо името на доктора е намесено в този случай?
– Защото беше в списъка. – Повдигнах въпросително вежди и той обясни: – Когато стигнахме до къщата на Куинтеро, той вече беше изчезнал, последно чух, че заминал за Минесота, или Мисисипи, или нещо друго с М, но забравил една книга, счетоводна книга, която паднала зад масата, докато бързал да напусне жилището. В нея имаше десетки имена, включително това на твоя доктор.
– Сериозно? – Бях повече от изненадана.
– За беда, само това имахме. Не разполагахме с достатъчно доказателства за дело, а аз загубих месеци по случая.
– Гадна история.
Той кимна лениво в знак на съгласие.
– Така е.
– Знаеш ли по кое време доктор Йост се е видял с Куинтеро?
– Ако не ме лъже паметта, името на доктора беше в края на списъка, значи трябва да е било малко преди да стигнем до мястото. Тоест...
– Ама моля ти се, татко – проточи глас Кейлъб зад нас. Явно беше дошъл редът на баща му. Той се обърна и се усмихна широко.
– Да, Кейлъб, да. – Той се обърна отново към мен, когато Кейлъб хвърли на земята един стик за голф и си тръгна наперено. – Съпругата ми ужасно разглези това момче. Мисля, че преди около три години.
Разглезила го е преди три години? Такова поведение се гради с десетилетия.
– Да, точно така. Това беше един от последните ми случаи, така че трябва да е било преди три години.
– А, добре, ясно. Много благодаря за отделеното време и ще се свържа с Хана за досието, ако нямаш нищо против.
– Ни най-малко. – Подаде ми визитката си, на гърба ѝ беше написал телефонният ѝ номер. Погледна към сина си, който крачеше, после се обърна отново към мен. – Сигурна ли си, че нищо друго не ти трябва? Съвети за акции на борсата? Правен съвет? Да чуеш рецитация на речта при Гетисбърг?
Аз се засмях и поех към прекрасното си возило.
– Няма нужда, благодаря.
– Кажи на чичо си, че е магаре – провикна се той зад гърба ми.
– Непременно. – Този човек ми хареса. Докато се отдалечавах с количката за голф, чувах как синът му се пеняви, че времето било пари.
– Нека ти кажа колко ми дреме по скалата от едно до дръж ми шапката – сряза го бившият детектив.
Обадих се за случая на Хана, която се грижеше за архива, докато пътувах обратно, и я засипах с въпроси. В счетоводната книга срещу името на доктора беше записано името Кийт Джейкъби. Получих точната дата от книгата и попитах Хана дали може да задържи досието за известно време, в случай че се наложи да мина да го погледна. Можеше да се наложи да потърся Илай Куинтеро за повече подробности. Според докладите на полицията Илай беше забегнал в Мисисипи и беше отворил магазин там.
– Няма проблем, всичко бих направила за Боби.
Боби? Да нямаше предвид чичо Боб? Ъх.
Пернах леко Гарет, качих се в Мизъри и се обадих на Куки.
– Забрави за пътуването на доктор Йост до островите и обратно – казах, когато тя вдигна телефона.
– Добре, защото не получавам особено съдействие.
– Хората вече не гледат ли "Улица Сезам"? – попитах и отбих по четирийсет и седма. Гарет ме последва.
– Хвана ме натясно. Какво става?
– Искам да продължиш да правиш същото като досега, само се оглеждай за името Кийт Джейкъби.
– Казах ли ти как никой не ми съдейства?
– Естествено, добре, че повтори.
– Къде си?
Включих се в магистрала 1-40, като за една бройка се разминах с полуремарке.
– Връщам се, защо?
– Струваш ми се разсеяна.
– Така е, Гарет ме следва, да му се не види.
– Наистина ли? С какво е облечен?
– Куки, това е сериозно.
– Чакай, какво правиш?
Явно усещаше как напрягам гласа си, докато проточвах шия ту вляво, ту вдясно.
– Опитвам се да гледам пътя през едно момиченце на капака на колата ми.
– О, това не е ли малко опасно?
– Обикновено да. Но тя има нож.
– А, добре, значи всичко е наред тогава.
Глава 13
"Животът на монахинята: целомъдрие, нищета и послушание."
Какво? Целомъдрие ли?
ЛЕПЕНКА НА БРОНЯ НА КОЛА
В мига, в който спрях пред офиса, се затичах по стълбите да споделя с Куки най-невероятното нещо, което чух по радиото. Прелетях през вратата и спрях пред бюрото ѝ с приплъзване.
– Чу ли за пениса на Милтън Бърл?