Очите на Куки се разшириха и тя взе да ми сочи с брадичка някого зад гърба ми.
Обърнах се и видях една монахиня. Тя очевидно чакаше мен.
Неловко.
Аз се усмихнах.
– Съжалявам за това – казах и подадох ръка. Тя беше облечена в тъмносиня пола и пуловер, които бяха в тон с покривалото на главата ѝ, под което се виждаше кестенява коса. – Аз съм Шарлот Дейвидсън.
– Знам. – Тя хвана ръката ми между своите, в зелените ѝ очи проблясваше страхопочитание, сякаш бе срещнала рок звезда. Или пък бе дрогирана. – Чувала съм, че е огромен.
– Моля? – попитах, объркана от възхищението в погледа ѝ.
– Пенисът на Милтън Бърл.
– О, да. Чудесия, нали? Та с какво мога да ви помогна?
– Ами... – Тя погледна към Куки и после пак към мен. – Не отговаряте на имейлите ми, така че реших да ви посетя лично.
Намръщих се.
– Имейлите ви? Срещали ли сме се?
– Не – отвърна тя и тихичко се засмя, – но знам коя сте и просто исках да ви видя.
– Коя съм аз? – попитах леко притеснена.
Тя се наведе леко напред и пошепна със заговорническа усмивка.
– Жътварят на души.
Ако не се брои, че едва не припаднах, приех изказването ѝ доста добре. Хвърлих поглед към Куки, която беше отворила широко очи и така се беше заплеснала, та не осъзнаваше, че беше преобърнала чашата си с кафе. Аз прочистих гърлото си и ѝ посочих чашата. За щастие го беше изпила почти цялото. Тя грабна салфетка, за да се погрижи за разлятото, а аз поведох сестрата към офиса си.
– Да ви предложа кафе? – попитах и поех в обичайната посока. Бяха минали минути от последната ми чаша кафе.
Тя поклати глава.
– Добре, господ знае, че аз имам нужда – казах и си налях.
– Вероятно знае – съгласи се тя и аз осъзнах какво бях изтърсила, като вътрешно се сгърчих. – Харесват ми картините ви.
Куки също си наля друга чаша и седна до бюрото ми, а монахинята се настани отсреща.
– Благодаря. А ще ми кажете ли името си?
– Разбира се – каза тя и пак се изкиска, – аз съм сестра Мери Елизабет. Вие ме знаете като Мадам Невен.
Спрях в полуседнало положение, огледах я още веднъж, после се отпуснах на стола.
– Вие сте Мадам Невен?
Тя се усмихна търпеливо и кимна.
– Не сте точно каквато си ви представях – признах, като отпих голяма глътка. Очаквах жена в стил ню ейдж с бижута от мъниста, карти таро и ароматни масла. Мадам Невен беше жената от сайта "Ангели и демони". Честно казано, най-много се изненадах от това, че умее да направи уебсайт.
– Сигурна съм. Съжалявам за заблудата. Просто не исках другите да разберат, че съм ви открила. Още не – каза тя и стисна длани. – Предпочитах да се уверя, че сте вие, преди да им кажа.
– На тях? – попитах. Ставаше неприятно. Само няколко души на Земята знаеха какво съм.
– На сестрите от Неопетнения Кръст. Ние сме надолу по улицата.
– Разбира се. – Изучавах я известно време. Тя не възрази. – Вижте, не че не вярвам в Големия шеф, само че откъде знаете коя съм аз, по дяволите?
– Ами...
– И как ме открихте?
– О...
– И откъде знаете за сина на Сатаната? – попитах и си спомних как Гарет ѝ писа, като се престори на жътвар на души, а тя му отговори: "Ако ти си жътвар на души, аз съм синът на Сатаната".
Куки кимаше, докато отпиваше от чашата си, а очите ѝ се бяха разширили от любопитство.
Монахинята се усмихна търпеливо, почака ме да довърша и каза:
– Добре, преди да сме стигнали по-далече, може би ще искате да научите малко повече за мен.
– Добре – съгласих се, облегнах се на стола и отпих нова глътка.
Тя седеше изправена, с допрени колене, с ръце, скръстени в скута.
– Чувам ангели.
Примигнах и зачаках края на шегата. Монахинята изглежда беше приключила и аз попитах:
– И?
– О, само толкова. Чувам ангели.
– Добре, това обяснява всичко.
Тя издиша и пое отново дъх с облекчение.
– Слава богу. Притеснявах се...
– Наистина ли?
– Съжалявам.
– Нищо не обяснява. – Оставих кафето си и се наведох напред. – Беше сарказъм.
– О, разбирам. – Тя се намръщи и поклати глава. – Понякога ми убягва.
– Значи сайтът "Как да откриете демони" е ваш?
Тя кимна с искрена усмивка.
– Строго погледнато, не е грях.
– Наистина ли сте Мадам Невен?
Ново кимване. Май се опитваше да ми даде време да го осъзная. Определено ми трябваше време.
– Добре, да продължим нататък.
Кимване.
– Куки ви писа и вие знаехте, че не е тя въпросната. После Гарет ви прати имейл, в който ви уведомяваше, че е жътвар на души и вие се усетихте, че не е той. Тогава нека само изясня – казах с вдигнат показалец. – Куки ви прати ново писмо, като ме регистрира с фалшиво име, че аз съм жътвар на души и вие разбрахте, че съм аз.