Кимване.
– Как...? Какво...?
Дожаля ѝ за мен и заговори.
– Заради името, което тя беше посочила. – Погледна към Куки, която беше слисана също като мен – Джейсън Воорхеес.
Направих гримаса.
– Казах ти да не избираш онзи от "Петък тринайсети".
– Алтернативата беше Майкъл Майърс – защити се тя.
– Не, аз исках да съм онзи от "Хелоуин". Ти в началото искаше да ме кръстиш Фреди Крюгер. – Погледнах сестра Мери Елизабет. – Сериозно? Фреди? Виждали ли сте на какво прилича кожата му?
– Това е без значение – заяви тя и уверено поклати глава. – Ангелите биха разбрали далеч преди нея кое име ще ви избере. Те ми казаха, че ще използвате точно това.
– Ангелите? Те наистина ли ви говорят?
Тя изпръхтя и покри стеснително устата си с ръка.
– Простете, понякога маниерите ми не са на нужното ниво.
– Нищо подобно.
– Всъщност ангелите не говорят на мен. Дори едва ли знаят, че ги чувам. – Повдигнах вежди въпросително и тя допълни: – По-скоро подслушвам.
– Подслушвате ангелите? – опитах се да уточня.
– Просто винаги съм ги чувала. Откакто се помня.
– Леле, това е наистина интересно. На приятелката ми Пари ѝ се случи нещо подобно, когато официално я обявиха за умряла за няколко минути. Като се връщала на земята, чула ангелите да говорят.
Мери Елизабет се изкиска.
– Случва се. Същото е при мен, само че аз ги чувам постоянно. – Тя се наведе напред, сякаш за да сподели с нас някаква свещена тайна. – Всъщност на моменти е доста дразнещо. Те никога не млъкват.
– Да, предполагам, че е така – промърморих с усмивка. – И тъй, знаели сте какво име ще използвам, но оттам нататък как ме открихте?
– Хм, връзки. – Тя се облегна на стола с виновно изражение.
– А тези връзки да не са случайно незаконни?
Тя въздъхна.
– Не! Добре де, не съм много сигурна. Познат на познат.
Информацията бе от някой друг...
– Значи той...?
– Проследи вашия електронен адрес.
– Леле! – Бях впечатлена. – А вие създадохте този уебсайт с информация за ангели и демони?
Тя кимна.
– И сте чули фалшивото име на Чарли от ангелите? – попита Куки.
– Да, чувам всякакви неща. Не бихте повярвали какво ще се случи следващата седмица, ако не се направи нещо. – Тя извъртя очи. – А това не се случва. Никога. Никой не слуша.
– Вие сте пророк? – попитах леко озадачена.
– А... – Тя махна с ръка на това определение. – Не точно. Не и в обичайния смисъл. Искам да кажа, че не пророкувам. Само слушам онези, които го правят. Доста е неприлично, ако се замислите.
Не успях да се сдържа и се изкисках.
– Просто съм силно озадачена.
– Аз също – намеси се Куки. – Все пак сте различна от това, което очаквахме.
– Да, стана ми ясно. Но сестрите искат да знаят за вас. О, също и за Рейес.
Опа!
– И колко точно знаете за Рейес?
– Ами да видим. Той е син на Сатаната, който се е родил на Земята, за да бъде с теб, жътваря на души, въпреки че сестрите не харесват много това прозвище. Според тях то те ограничава. Истинското му име е Рей’азиел, което означава Прекрасния. И той като теб е портал. О! – Тя ни изгледа настойчиво. – И е толкова могъщ, че може да предизвика апокалипсис.
– Доста си информирана.
– Да, нали казах, сума дрънканици слушам. – Тя направи жест с отваряне и затваряне на дланта си като уста, която не спира да приказва. Беше смешно. – Значи знаеш, че той може да предизвика края на света? – попита тя.
– Да, имам някакъв спомен.
– Но.., не разбирам. – Тя свъси вежди – Спаси го, когато демоните щяха да го убият и още веднъж, когато щеше сам да отнеме живота си. После го свърза към това измерение, прикова го за него.
– Да, така направих. И какво? – След като победих демоните, които измъчваха Рейес, освобождавайки вътрешната си светлина, към която демоните явно бяха алергични, Рейес реши сам да отнеме живота си, за да не е толкова уязвим. Спрях го и го свързах с физическото му тяло. Но фактът, че сестра Мери Елизабет знаеше какво съм направила, и че изобщо ѝ беше известно всичко за мен и Рейес, беше доста неприятен.
– Причините бяха налице – продължи тя, – само съм леко изненадана, че спаси живота му при всичко, което знаеш.
– Какви причини?
– Вие двамата. Ти и Рей’азиел. Вие сте магнити. Буквално. – Тя вдигна двата си показалеца, за да го демонстрира. – Привличани сте един към друг от силата на волята.
– О, това ли?
– Имам предвид, че ви е писано. Знаех, че ще го направиш. Само че ако демоните те пипнат...