– Да страдаш безмълвно?
Спрях и се обърнах към нея, присвила обвинително очи.
– Ако трябва да страдам, ще крещя с всичка сила твоето име. Ще ме чуят чак в Джърси, помни ми думата.
– Много си сприхава днес.
Петнайсет минути по-късно включих интеркома на бюрото си.
– Спомняш ли си медицинската сестра на зъболекаря от процеса на Рейес? Казала, че Ърл Уокър се страхувал от Рейес, а по една случайност работела при същия зъболекар, който идентифицирал Ърл по картона му.
– Помня, разбира се. Сара някоя си – отвърна тя.
– Сара Хадли. Познай къде е сега Сара Хадли.
– В Ямайка?
– Защо да е в Ямайка?
– Нали ми каза да позная.
– Чуй това...
– Разбери, че те чувам и без досадния интерком.
Двете с Куки се наведохме напред и се погледнахме през отворената врата.
– Но така е по-забавно – възразих, – по като в "Стар Трек".
– По-дразнещо? – попита тя.
Стиснах устни и зачаках и Куки бързо се предаде.
– Та къде е тя?
– Добре, чуй това. – Извадих статията. – Сара Хадли е била намерена мъртва от хазайката си в обитавания от нея апартамент в понеделник сутринта, след оплаквания, че телевизорът работел твърде силно. – Погледнах отново към нея.
– Не може да бъде – възкликна тя и пак се наведе напред.
– Може.
– Искаш да кажеш този понеделник?
– Не. Процесът на Рейес е приключил преди повече от десет години в четвъртък, нали така?
– Да.
– Тя е била открита в понеделник, веднага след процеса.
– Уокър я е убил. Прикривал си е следите.
– Така изглежда. Освен това е бил на косъм от затвора, задето мамел възрастни жени и им прибирал парите и го заплашвала петнайсетгодишна присъда.
– И точно тогава много удобно е убит?
– Около пет минути, преди да започне процесът срещу него.
– Късметлия.
– Да. Или голям хитрец.
– Значи Сара Хадли подменя зъболекарския картон на Уокър, с този на човека, който той е избрал да бъде в задгробния си живот...
– Какво? Не те чувам – започнах да размахвам ръка и да соча ухото си и интеркома. – Трябва да говориш към интеркома.
Тя въздъхна шумно и натисна бутона.
– След това тя свидетелства на процеса срещу Рейес, а готиният Ърл ѝ се отплаща като...
– ...я пребива до смърт с подпора за книги.
– Този Ърл май не е наред.
– И мисля, че го чакат трилион години в затвора. – Скочих и отидох в офиса на Куки да си взема сакото, тъй като го бях оставила там, върнах се в моя кабинет и пак включих интеркома. – Добре, имам адресите на хората, чиито имена ми даде Рейес. Тръгвам. Да се надяваме, че няма да убия никого.
– Имаш дни дотогава. Не се тревожи.
– Така е, а за щастие един от хората в списъка вече е мъртъв, така че няма как да го убия отново.
– А другите?
– Един е тук, в Албукърки, има един в Корона.
– Бирата?
– За беда, не. Градът.
– Имаме град на име Корона?
– Представяш ли си? Кой да знае? Първо ще разпитам тукашния. Пожелай ми късмет.
– Чакай! – спря ме тя, като минах покрай бюрото ѝ.
Обърнах се към нея, но пръстът ѝ още натискаше бутона и тя ме изгледа предизвикателно.
О, добре. Аз започнах това. Върнах се в кабинета си и включих интеркома.
– Казваш, че приличам на сладкиш, а?
Глава 14
Време е да яхна днешния ден.
НАДПИС НА ТЕНИСКА
Подкарах Мизъри на юг, докато стигнахме до разпадаща се жилищна сграда зад друга разпадаща се жилищна сграда, зад изоставена жилищна сграда, в сравнение с която първите две приличаха на "Риц".
– Къщичката от карти на Чарли – изрекох в телефона и спрях колата пред най-ужасната жилищна сграда.
– Първата съпруга на Йост е била кремирана – уведоми ме Куки.
– Какво? – Изключих двигателя. – Та смъртта ѝ е била подозрителна. И са му позволили да я кремира?
– Очевидно. Направил го е на островите, преди да я върнат в Щатите.
– Защо тези хора не се допитват първо до мен?
– Още нямам нищо за псевдонима. Продължавам да търся.
– Добре, кажи ми, като откриеш. Дано е скоро, защото изгледите да се измъкна жива от този квартал не са много големи.
– Знаех си. Трябваше да дойда с теб.
– За да умрем заедно?
– Вярно. Ами късмет тогава.
Продължих да държа телефона близо до лицето си дори след като приключихме разговора. Това ми даваше чудесно извинение да не обръщам внимание на зяпащите ме хора, докато вървях към апартамент номер три. Не че над вратата пишеше три, но съм доста добра в броенето до десет. Нататък ми е малко по-сложно.