Почуках на вратата на господин Върджил Гибс и ми отвори слаб мъж, прегърбен от старост и тормоз. Имаше тъмна коса и прошарена брада.
– Здравейте – казах, щом успях да привлека вниманието му. Беше се загледал в група мъже, които пък гледаха мен. – Казвам се Шарлот Дейвидсън и съм частен де...
– Май е по-добре да влезеш вътре, миличка.
Той отстъпи назад, но продължаваше да се оглежда тревожно.
– Добре. – Със сигурност щях да умра. Въпреки това влязох. Той не изглеждаше от най-пъргавите. Щях да успея да му се измъкна.
Апартаментът изглеждаше сравнително добре. Имаше няколко празни бирени бутилки на масичката. Телевизор с антена, увита в станиол. Липсата на мръсни пепелници ме изненада. Както и на мръсно бельо по дивана.
– Искаш ли бира? – попита той и при въпроса му стана ясно, че му липсват няколко зъба.
– Не, благодаря.
Той тръгна към хладилника, за да вземе за себе си.
– Как каза, че ти е името?
– Шарлот Дейвидсън. Аз съм частен де...
– Дейвидсън? – попита той, като отвори бирата и ме погледна малко тъжно.
– Да, аз съм...
– Щом не искаш бира, какво искаш?
Ако ме оставеше да довърша тъпото изречение, щяхме да приключим набързо с това.
– Почакай – казах и се приближих до прозореца, – джипът ми в безопасност ли е навън?
– Скъпа, и злато мога да оставя навън и пак ще е в безопасност. Научили са се да не пипат мои неща.
– Стори ми се, че доста се притесни за мен – контрирах го.
Той се усмихна и показа катастрофалните останки от зъбите си.
– За нещастие не ми принадлежиш. Но си в моята къща. Няма да пипат джипа ти, докато си тук, стига да си тръгнеш, преди да се е мръкнало.
При положение че до края на деня оставаха часове, възнамерявах да направя точно това.
– Значи не си от тия, дето продават нещо?
– Не, аз съм частен детектив и търся твой познат.
– Сериозно? – Любопитството му се събуди, но по-скоро беше развеселен. – Не приличаш на детектив.
– Обаче съм. Търся... – Спрях и прелистих тефтера си, за да му дам време да се успокои. Исках да усетя емоциите му ясно. – Мъж на име Ърл Уокър.
Той се отдръпна. И физически, и като поведение.
– Закъсняла си с около десет години, госпожичке. Но така или иначе, не си неговия тип.
Това ми беше ясно. Знаех, че типът на Ърл не е бил нито от женски пол, нито над юношеска възраст. Освен това той не лъжеше. Искрено вярваше, че Ърл Уокър е мъртъв. Може пък и да беше, по дяволите.
След две отметки в списъка ми явно щях да тръгна за Корона.
– Благодаря, че ми отделихте време, господин Гибс.
– Няма защо. Ако го откриеш, поздрави го от Върджил. – Той се изхили в бутилката и я надигна отново.
– Непременно.
Качих се в Мизъри под вперените в мен погледи, включително и този на Върджил. Не беше чудовище като приятеля си Ърл, но се съмнявах, че скоро ще ми се прииска пак да си общуваме.
Обадих се на Куки, за да ѝ кажа накъде тръгвам.
– Здрасти, шефе.
– С този ударих на камък.
– О, той добре ли изглеждаше?
– Не. Това има ли значение?
– Да, ако си го поканила на среща и той е отказал.
– Ударих на камък не в този смисъл. Става дума за мъжа от списъка на Рейес.
– О, жалко. И сега какво следва?
– Мислех да тръгна към Корона, но май първо ще поговоря с Ким Милър.
– Сестрата на Рейес?
– Същата.
Рейес имаше доведена сестра, момиче, с което беше израснал и му беше много скъпо. Докато Рейес бил отвлечен от истинските си родители и продаден на Ърл Уокър като дете, Ким му била дадена. Когато била на две, майка ѝ, алкохоличка и наркоманка, я оставила при Ърл Уокър, като подозирала, че той е баща ѝ, а няколко дни по-късно умряла. Само мога да се надявам, че ако майката на Ким е знаела какво чудовище е Ърл Уокър, никога не би оставила дъщеря си при него. Уокър не я беше насилвал сексуално, както се тревожех. Беше правил следващото най-гадно нещо. Беше я използвал, за да контролира Рейес, като я оставял буквално да гладува, за да го накара да му играе по свирката. И макар никога да не бяхме обсъждали какво точно е искал от Рейес, налице бяха основателни подозрения за сексуален тормоз.
– Ще тръгна за Корона, след като говоря с нея.
– Става късно, а ще ти отнеме два часа да стигнеш дотам.
– Така е, но това трябва да се свърши и след като не мога да направя нищо по въпроса за доктора без повече информация, ще го свърша. – Чух я да натиска копчета на факса и после да мачка някакви листове.
Миг по-късно каза:
– Майко мила, той е бил там.
– Какво? Кой е бил там? Докторът?