Огромните ѝ зелени очи се спряха на мен, а въздухът беше изпълнен с тревога и отчаяние.
– Госпожице Дейвидсън – каза тя с нежен и изненадан глас. Огледа се и усетих надеждата в погледа ѝ, във всяко колебливо примигване.
– Той не е с мен – казах, – съжалявам.
– Но сте го видели?
Тя стисна здраво молива, а аз събрах сили да не отстъпя плахо. Сега аз се огледах, спрях погледа си обратно на нея и ѝ кимнах леко. Очите ѝ се разшириха. Дръпна ме вътре и затръшна вратата.
– Вече бяха тук – каза тя, дръпна завесите и ме поведе към малката си дневна.
– Помислих си, че може да дойдат. – Ако не друго, щатските шерифи бяха много щателни.
Обърна се към мен, след като дръпна и последната завеса.
– Мислите ли, че са поставили подслушвателни устройства тук? – попита и седна на канапето до мен.
Въпреки крехкостта, която сякаш я обгръщаше като тънък кристален слой, имаше здрав вид и порцелановата ѝ кожа бе леко поруменяла. Изглеждаше развълнувана.
Не можах да се сдържа и се усмихнах.
– Не зная, но така или иначе няма да кажа много.
– Видях в новините, че е избягал – изрече това особено радостно.
– Да – потвърдих с лек смях. – Мислиш ли, че би дошъл тук?
– Не, за бога. Изобщо не контактуваме, помните ли? Въпреки че вече няма значение. Властите знаят всичко за мен.
Зачудих се как изобщо я бяха открили шерифите. Нищо не свързваше Ким и Рейес.
От друга страна, преди няколко седмици самата аз бях открила евентуалното съществуване на сестра в един от сайтовете на поклоннички на затворници и се сетих, че тъкмо от там може да я бяха надушили. Самият факт, че съществуваха сайтове на фенки на затворници, ме бе потресъл до дъното на душата ми. А когато открих, че има не един, а няколко, посветени на "господин Рейес Алегзандър Фароу".., да кажа, че бях слисана би било най-голямото омаловажаване на хилядолетието. Очевидно някои хора имаха остра нужда да излизат повече.
Така или иначе, това бе единственото обяснение как в шерифската служба бяха разбрали за роднинската връзка между Ким и Рей. Както казах, щателни бяха.
Реших, че е редно да уведомя Ким за отношението на Рейес към приятелството ни.
– Ким, Рейес не беше особено доволен, когато те посетих последния път.
Тя ме попита стресната:
– Той.., да не би да те е заплашил?
– О, не. Е, може би мъничко. – В интерес на истината се беше заканил да ме нареже на парчета, ако дойда отново при нея, но не съм убедена, че го мислеше.
Тя извъртя очи.
– Нищо няма да направи. Само си говори.
Новият ѝ кураж ме смая. Беше толкова развълнувана и открита.
– Изглеждаш щастлива.
– Така е. – Погледна ръцете си в скута и каза: – Сега той може да отиде в Мексико или в Канада. Може да живее. – Погледът ѝ, изпълнен с надежда, се спря на моя. – За пръв път може да живее. Трябва да ти дам нещо. – Започна да се оглежда и хвана отново молива. Цялата се напрегнах, но тя взе и хартия. Слава богу. Написа набързо бележка и ми я връчи. – Можеш ли да предадеш това на Рейес? Тук са номерът на сметката и паролата. Всичко е там. До последния цент.
– Номерът на сметката? – попитах, като изучавах реда от цифри.
– Това са негови пари. – Повдигнах вежди въпросително и тя обясни: – Е, мои пари са, но той ми ги даде. Аз живея от лихвите. Дори вземам само част от тях. Те са негови. Всичките. С тях би могъл да живее като крал в Мексико. – После размисли над думите си. – Може да живее като крал където и да е по света с тези пари.
Сгънах листа и го стиснах в ръка.
– Откъде се появиха? Как...?
Поклатих глава, след като осъзнах, че никога няма да успея да разбера Рейес или постъпките му, затова превключих скоростите.
– Предполагам, че това е банкова сметка?
Тя кимна и се усмихна широко.
– Колко има в нея?
Тя вдигна поглед и леко изду устни.
– Последния път, когато проверявах, бяха малко повече от петдесет милиона.
Застинах.
Тя се изкиска.
Изпаднах в състояние на лек шок.
Тя ме потупа по рамото и спомена, че сметката е в Швейцария.
Главата ми олекна като балон.
Тя помаха с ръка пред лицето ми и ми предложи хартиен плик да дишам в него.
Знаех, че Рейес е добър с компютрите. Беше проникнал в системата на образованието, беше си създал гимназиална диплома, за да следва онлайн докато е в затвора, и беше получил магистърска степен по компютърни информационни системи. Освен това при първата ми среща с Амадор и Бианка Санчес, помощниците и съучастници на Рейес, те ми разказаха как им помогнал да се сдобият с къщата, как проучвал пазара и им казвал кога да купуват и да продават ценни книжа. Но петдесет милиона долара?