Веждите му сякаш бяха залепени една за друга.
– Ти нямаш вина – подхвърлих и свих безгрижно рамене. – Не е нужно никой да узнава името ти. Само ми кажи къде е той и повече няма да ме видиш. – Щях да горя в ада заради лъжите си. Нямаше да мирясам, докато не го видех как гние в затвора.
Фарли стисна непреклонно уста, взе един ловджийски нож, на който и Рамбо би завидял, и започна да си чисти ноктите с острието му. Както би сторил Рамбо, ако имаше нужда от маникюр де. Ходът беше много ефектен. Първата ми мисъл беше колко ли щеше да ме заболи, когато острието промуши корема ми, като премине бързо през мускулната тъкан и яйчниците, които бездруго не планирах да използвам за създаване на потомство. В този момент Фарли погледна зад мен и застина. С неохотата на мъж, забравил да си изпие виаграта преди седмичното посещение при любимата си проститутка, той мушна ножа обратно на място.
Явно беше видял Гарет да спира в далечината, но не смеех да го изпусна от поглед, за да проверя. Той се пресегна и взе едно яке.
– Нямам какво повече да кажа.
– Защото си долен лъжец? – попитах с пълно основание. Онзи боклук Ърл Уокър беше жив.
Обзе го ярост. Май не му харесваше да го наричат "долен". Изкикотих се, но само наум, тъй като не бях глупачка. Иначе вдигнах вежди и зачаках отговор.
– Не, защото Ърл Уокър е мъртъв.
Кимнах с разбиране.
– Възможно е. Или пък си долен лъжец.
Свободната му ръка се сви в юмрук, който чак побеля, но лицето му остана безизразно. Определено си го биваше. Сигурно често играеше покер.
– Имам среща.
Успя да си проправи път покрай мен, въпреки че бях препречила вратата, като избута с рамо моето в отчаян опит да докаже какъв е мъжкар.
Той се запъти към пикапа си, а аз се провикнах след него:
– Да не би да е ежеседмичната среща на анонимните долни лъжци? – Нищо. Качи се и тръшна вратата, но стъклото на прозореца му беше свалено, така че не се спрях дотам. Най-вече, защото можех да си го позволя. – Клубът по бридж на долните лъжци?
Той гледаше кръвнишки, докато двигателят запали.
– Официалната чаена церемония по посвещаване на долните лъжци?
Когато включи на скорост, извиках:
– Не забравяй стърчащото кутре! – Чаените партита бяха такава досада.
След като той потегли, погледнах към Гарет. Беше слязъл от колата и се беше облегнал на нея с крака, кръстосани в глезените. За пръв път в живота си се радвах да го видя, но нямаше да му позволя да узнае това. Качих се в Мизъри и се обадих на Куки.
– Още ли си жива? – попита тя.
– Едва. Този си падаше по големи ножове.
Чух тревожна въздишка.
– Като на Рамбо?
– Уцели. – Или тя ставаше по-добра, или наистина имахме телепатична връзка. – И макар че за нищо на света не би ми отговорил на въпрос, едно нещо знаеше със сигурност.
– Че големите ножове са страшни?
– Че Ърл Уокър е жив.
За момент телефонът замлъкна, после тя пророни:
– Леле, направо не знам какво да кажа. Вярно, Рейес твърди същото, но...
– Така е. И аз не знам какво да мисля.
– Значи приятелката на Ърл, стоматологичната сестра, подменя зъболекарските картони, та полицаите да помислят, че умрелият е той – обобщи тя мислите си на глас.
– Да, а Ърл намира човек, който прилича на него и има подобно телосложение, убива го, напъхва го в багажника на колата си и го запалва.
– Също така се погрижва Рейес да бъде арестуван за убийството му – допълни тя.
– После убива приятелката си седмица след осъждането на Рейес.
– А този Фарли Сканлън с големия нож дали е бил съучастник?
– Това не е много ясно – казах и мушнах ключа в стартера. – Но без никакво съмнение той знае, че Ърл Уокър е жив.
– Тогава трябва да го намерим. Трябва да измъкнем Рейес от затвора. Наистина да го измъкнем. Да не бъде просто избягал.
– Съгласна съм. Ще си взема нещо за хапване в едно местно кафе.
– О, ти обичаш кафетата в малките градчета.
– Така е. Ще се чуем скоро.
– Знаеш ли, хрумна ми нещо – рече колебливо тя.
– Така ли? – Излязох от черния път, водещ към съборетината на Фарли, като за една бройка не размазах Гарет, който отскочи назад към колата си и ми отправи гневно-въпросителен поглед в огледалото за обратно виждане. Чак ме накара да се усмихна.
– Да. Защо не си дойдеш с Гарет, а утре да отидем да приберем Мизъри?
– От къде на къде да го правя? – попитах възмутена.