– Защото не си спала от четиринайсет дни.
– Добре съм, Куки, трябва ми само малко кафе.
– Гледай винаги да е плътно зад теб. И се увери, че Рамбо не те преследва. Винаги хукват да те преследват.
Опитах се да се засегна, но не можах да събера сили.
– Добре.
– Как мина срещата с Ким?
Въздъхнах тежко и казах:
– Когато пристигнах, ми се зарадва много. А когато си тръгвах.., струва ми се, че беше склонна към самоубийство.
– Да, така въздействаш на хората.
Паркирах пред малко кафене с не повече от двама посетители. Гарет спря от другата страна на паркинга, загаси фаровете си и зачака. Сигурно беше гладен, но въобще нямаше да го поканя да влезе. Да ми гризне готиния задник.
– Седни, където искаш, скъпа – предложи закръглена сервитьорка с джинси и селска блузка, щом влязох.
При затварянето на вратата звънна звънче. Кафето притежаваше онзи провинциален чар, който толкова харесвах, нямаше и следа от комерсиалност. По стените висяха антични кухненски пособия, редом със селскостопански сечива, а някои се мъдреха върху грубо сковани дървени рафтове. Декора освежаваха тенекиени кутии с всякакви продукти – от солети до машинно масло за шевни машини, които извикаха носталгичен спомен от детството ми. Или щяха да го направят, ако бях родена през трийсетте години.
Тези спомени бяха от човек, който премина през мен, когато бях дете. Той беше овчар в Шотландия, а кастрирането на овце заема значително място в тази професия. За беда, когато си видял нещо, гледката не може да изчезне просто така от съзнанието ти.
Няколко минути по-късно звънчето звънна отново, влезе висок ловец на глави с фетиш към порно с джуджета и се разходи собственически.
– Здравей, красавецо – приветства го жената, с което извика усмивка у мен, – сядай, където искаш.
Гарет кимна, запъти се към ъгловата маса в противоположния ъгъл на заведението и седна с лице към мен.
– Какво да ти донеса, скъпа? – попита сервитьорката, приготвила тефтер и химикалка.
– Бих убила за чийзбургер със зелено чили и студен чай.
– Зелен бургер с чай. Картофки?
– С повече кетчуп.
– За мен същото, но с чипс – провикна се Гарет. Явно не искаше да поръчам първа и да приключа преди него.
Сервитьорката го погледна и се засмя.
– Май е гладен.
– Никъде не мога да го заведа – казах и поклатих глава.
Когато тя отиде да ни донесе чая, го попитах:
– Защо не дойде да ме спасиш, когато онзи от караваната ми опря нож?
Усмивката му блесна на слабата светлина.
– Само те следя. Не бива да знаеш, че съм тук. Ако се бях намесил, щеше да разбереш.
Сервитьорката поспря за малко, преди да ми донесе чая.
– Прав е – казах ѝ. Тя се усмихна колебливо, явно не знаеше какво да мисли. – Хей, може ли да се постараете да получа бургера си първа?
– Имаш доста пробивен глас – заяви той с доста пробивен глас.
Намръщена, махнах презрително с ръка и го сгълчах:
– Шшшт, преследвачо. Това е между... – погледнах баджа на сервитьорката – Пеги и мен.
Той сви рамене и взе да се оправдава:
– В крайна сметка щях да дойда да те спася.
– Така ли? Кога? След като бъдех изкормена и захвърлена в някоя канавка?
– Именно – потвърди той и кръстоса ръце зад главата си. – Е, не бих скочил в канавката в опит да спра кървенето, но щях да се обадя да повикам помощ.
Отвърнах му с една от най-сърдечните си усмивки:
– Ти си истински светец, Суопс.
– И мама така казва.
Мисълта, че Гарет има майка, малко ме обезпокои. Но само за около дванайсет секунди. Рядко задържах мисъл в главата си за повече от дванайсет секунди. Проклет да бъдеше проблемът ми с концентрацията.
Помълчахме, докато нахвърлях някои бележки. Погледнах няколко пъти изпод вежди, за да проверя Гарет. Очевидно възприемаше задълженията си много сериозно, тъй като не беше отместил поглед от мен. От аромата на бургери и печена люта чушка устата ми се напълни със слюнка. В това време Пеги ни донесе бургерите, само още минута и лигите ми щяха да потекат неудържимо. Или от миризмата, или от безсъние. Не бях сигурна от кое.
– И защо сме тук? – попита Гарет между хапките. Този кретен беше бутнал на Пеги петачка, за да донесе първо неговия бургер. Никога не се доверявай на човек с пенис.
– Мъжът, за чиято смърт са пратили Рейес в затвора, не е мъртъв – обявих и посолих бургера си, преди да съм го опитала.
– Сериозно?
Това привлече и вниманието на Пеги. Тя ме погледна и избърса съседната маса.
– Може ли и кафе за по пътя? – попитах я.
– Разбира се. – Тя се запъти към каната, а аз вкусих един от най-добрите бургери, които бях опитвала. А може би бях много гладна. Не можех да преценя.