– Мога да се отбия, ако искаш – предложи той.
– Не, който и да е направил това, а аз се сещам кой може да е бил, си е отишъл отдавна. – Дадох показанията си на Тафт по телефона.
– Е, виждала ли си сестра ми? – Сестрата на Тафт беше умряла, когато са били деца и сега продължаваше да го следва.
– Мисля, че си играе със сестричката на Ракетата в приюта.
Наскоро бях запознала момичетата по случайност и оттогава бяха неразделни. Това беше хубаво, защото бях успяла да се отърва от нея. Подозирах обаче, че на Тафт му липсва, въпреки че не можеше да я види и дори не подозираше, че тя е там, докато не му го казах преди няколко седмици.
– Добре – каза той, като се мъчеше да го приеме храбро. – Радвам се, че си има приятелка.
– И аз. Ще се отбия набързо в офиса, за да проверя дали всичко е наред. За всеки случай. Ще ти се обадя, ако има проблем.
– Сама?
– Мога да набера телефона сама, Тафт.
– Не, сама ли ще отидеш? Може би е по-добре да се обадиш на баща ти да провери.
Погледнах момичето до мен.
– Няма да съм сама. Не точно. Напоследък ме преследва слабичко момиче с нож.
– Не искам да знам за това.
– Освен това барът е отворен. Съмнявам се, че някой би влязъл с взлом, след като долу десетина полицаи разпускат след работа.
– Добре. Може ли да се обадя на чичо ти, за да му кажа?
– Не, той знае, че там се мотаят полицаи. Пък и вероятно вече спи и хърка като дъскорезница. Ще му звънна утре.
В опит да избегна поредната лекция на татко, заизкачвах външните стълби, които водеха към предната врата, вместо да мина напряко през бара. Огледах се набързо, за да се уверя, че долният лъжец не е наоколо, отключих вратата и надникнах вътре. Всичко изглеждаше наред. Това означаваше, че нямах друг избор освен да се захвана да подредя апартамента си. Единственото, което мразех повече от подреждането на апартамента, бяха мъченията, а се намирах на косъм и от двете.
Тръгнах обратно по тротоара към "Козуей" и се изяждах от мъка, че не бях купила количката за голф, когато осъзнах, че не съм сама. Усещах как някой ходи в сенките от лявата ми страна, но преди да успея да погледна, една кола забави ход зад мен. Поддържаше бавна скорост и не ме задминаваше. Забавих крачка, но колата продължи да ме следва. Човекът на Гарет беше паркирал от другата страна на улицата, но не можех да преценя дали спи или не. Щеше да е добре да беше буден. Когато заобиколих сградата и минах напряко през паркинга, колата спря до мен.
Уличните лампи хвърляха леки отражения в тъмните стъкла на син нисан. Прозорецът се отвори и ми стана ясно, че ще трябва да отделя на шофьора малко от времето си. Беше слабо вероятно да пита за пътя.
– Чарли? – обади се женски глас отвътре. – Чарли Дейвидсън? – Към светлината се наведе глава с кестенява къдрава коса, а усмивката беше като на супермодел.
– Йоланда? – попитах. Не я бях виждала от гимназията, а и тогава не бяхме приятелки. Приближих едва-едва, след като ми кимна. Изобщо не се беше променила. В училище тя беше типичната мажоретка и се движеше в обкръжението на сестра ми. Аз бях по-скоро от смахнатите, с които тези от обкръжението на сестра ми се майтапеха от безопасно разстояние, и се мотаех със загубеняците, тъй като самата аз бях една от тях. Голяма гордост.
– Получих съобщението на помощничката ти и опитах да те намеря в офиса, но вече си беше тръгнала. После те видях да се качваш по стълбите и реших да те хвана тук.
Две неща ми направиха впечатление на момента. Първо, беше късно да идва в офиса ми. Или в който и да е офис, в интерес на истината. Второ, защо просто не се обади? Защо да бие толкова път по това време? В този момент усмивката ѝ стана колеблива и към мен се прокрадна чувство на притеснение.
Лепнах усмивка на лицето си.
– Благодаря, че дойде. Как си? – Тя протегна ръце и аз се наведох, за да ме прегърне, като се чувствах неловко от липсата на пространство. – Бих те поканила у дома, но е малко разхвърляно – посочих през рамо с кимване.
– Няма проблем. А на въпроса ти, добре съм. Имам три деца, две кучета и съпруг. – Тя се засмя и аз се присъединих към нея. Изглеждаше доста щастлива.
– Явно си доста заета. Исках да те питам някои неща във връзка със случая, по който работя.