– Майка ти? – попитах изненадана.
Тя кимна утвърдително.
– Майка ми. А докато чакахме пред спешното, той се наведе към мен и каза: "Изумително е колко е крехко човешкото тяло". Погледна ме и на практика си призна какво е направил само с доволното си изражение. – Очите ѝ изразяваха отчаяние. – Бях уплашена, Чарли.
Представих си лицето му, сините му очи, студени и пресметливи.
– Всеки би се уплашил, Йоланда.
– Не, аз бях ужасена – каза тя и поклати глава, – едва си поемах дъх. Когато станах и се опитах да си тръгна, той ми каза да седна обратно. Отказах, но той стисна китката ми, погледна ме право в очите и каза: "Тя ще прекара нощта в болницата. Едно боцване ще бъде достатъчно. Сърцето ѝ ще спре за секунди и никой няма да може да го свърже с мен".
Когато агент Карсън ми каза за това по телефона, предполагах, че става въпрос за Йоланда. Но той беше застрашил майка ѝ.
– Много съжалявам, Йоланда.
Историята беше също толкова мистериозна, както и тази на Ърл Уокър, така че започнах да се чудя дали с Нейтън не са роднини. Ърл беше контролирал Рейес, като наранявал сестра му Ким. Нейтън беше контролирал приятелките и съпругите си, като наранявал близките им. Но нито Лутър, нито Моника бяха споменали, че ги е застрашавал. Казаха, че е доминирал и е манипулирал, но не беше наранил никого от семейството. Поне нищо не подсказваше за такова нещо. Социалните контакти на Тереза бяха намалели дотолкова, че почти нямаше такива. Беше се срещала тайно дори със собствената си сестра. Може и да ги бе заплашвал, но Тереза така и да не е признала, като се имаше предвид на какво е способен Лутър.
Йоланда притисна пръсти към устните си, докато се успокои. Тъгата се беше просмукала в купето на колата, беше се пропила навсякъде.
– Аз седнах обратно и седях до него през цялата нощ, уплашена до смърт да не би да го изпусна от поглед дори за секунда. После, след като изписаха майка ми, изчаках да отиде на работа, събрах си багажа, върнах се вкъщи и повдигнах обвинения срещу него. – Тя ме погледна. – Но мисля, че се опита да нарани племенницата ми за отмъщение.
Примигнах от изненада и се извъртях, за да я погледна.
– Защо? Какво се случи?
Тя поклати глава, сякаш за да се смъмри сама.
– Глупаво е. Не трябваше да го споменавам.
Реших да не я притискам, но имах предчувствие, че нейното предчувствие не я е излъгало.
– Той е чудовище, Чарли – изрече тя с глас, пълен с подозрение. – Бих заложила живота си, че има нещо общо с изчезването на жена си. – Направи тъжна гримаса. – Ако не може да я контролира по един начин, би намерил друг.
Може би бе открил, че Тереза се вижда със сестра си всеки ден и бе осъзнал, че не може да я контролира, както му се иска. Естествено, отговорил беше на това с убийство.
– Така или иначе – каза тя, разтреперана от тъга, – трябваше да дойда и да говоря с теб, да те предупредя за него.
– Оценявам това, Йоланда.
– Според мен това, което правиш, е страхотно. – Тя се усмихна развълнувано, явно беше способна да потиска и променя настроението си само за миг. Приличахме си повече, отколкото бях допускала. – Имам предвид, че си частен детектив. Това е направо страхотно.
Колко мило. Може би не съм била права да сипя сос за спагети в косата ѝ онази вечер, когато беше излязла със сестра ми и група техни приятели.
– Благодаря – казах и двете се усмихнахме.
– Между другото, ти ли сипа сос за спагети в косата ми онази вечер, когато бях излязла със сестра ти и едни други приятели?
– Какво? Не! – възкликнах и се престорих на обидена.
Тя изсумтя.
– Не си много добра лъжкиня.
– Да, съжалявам за това. Беше предназначено за Джема. Беше ми взела пуловера.
– Значи си е заслужила соса маринара по русите къдрици – каза тя и тихичко се изкиска.
– С всичка сила.
Разделих се с Йоланда с прегръдка и ѝ обещах, че ще направя всичко възможно доктор Нейтън Йост да се изправи пред съда. Но първо трябваше да намеря Тереза. Каквото и да ѝ бе сторил, каквото и да бе направил с нея, не беше добро.
Докато вървях обратно към сградата, погледнах пак наляво, като се опитвах да отгатна кой се криеше в сенките по-рано. Не можеше да е натрапникът. Не почувствах обидата му, нито пък желание да ми пререже гърлото с ловджийски нож. При други обстоятелства щях да се опитам да идентифицирам шпионина от сенките, но сега бях твърде уморена и не ме беше грижа.
Когато стигнах в апартамента, Куки седеше насред него с размъкната пижама и ококорени от изумление очи. Явно беше дошла да поговорим за случилото се в Корона и се беше озовала насред бойното поле. Нямах избор, трябваше да я обвиня.