Той се поколеба, но само за миг.
– Засега знаем, че е било между осем и десет. Патологът ще ни даде по-точен час на смъртта днес следобед.
Не можеше да е вярно.
– Сигурен ли сте? – попитах. – Защото това означава, че няма как да е влязъл с взлом в апартамента ми.
– Ще трябва и господинът, който ви придружаваше, да дойде.
– Добре, мога да пристигна до няколко часа. – Естествено, първо щях да се обадя на чичо Боб и да го осведомя, за всеки случай. Беше много удобен при случаи на обвинение в убийство. – Дали Фарли случайно не е бил пребит до смърт със стойка за подпиране на книги?
Така Ърл Уокър беше убил приятелката си Сара Хадли, но след като вече е бил смятан за мъртъв, така и не е бил обвинен.
– Не, госпожице.
– Бейзболна бухалка?
– Не.
– С косачка за трева? – Опитвах се да изкопча нещо от него. Знанието е сила. – Споделете като разследващ с разследващ.
Той прочисти гърлото си и нямаше как да не забележа, че тонът му беше малко по-мек, когато заговори.
– Гърлото му е прерязано.
– О. Добре, ще дойда след малко.
Приключихме разговора и аз се върнах да изплакна косата си. Гърлото на Фарли Сканлън беше прерязано. Май че гърлото на мъжа, намерен в багажника на Ърл Уокър, за когото се предполагаше, че е Ърл Уокър, не беше прерязано. Но освен всичко друго, трупът беше обгорен до неузнаваемост, така че кой може да бъде сигурен? Убийците обичайно се придържаха към един и същ похват. Ърл Уокър беше пребил този мъж до смърт с бейзболна бухалка, а няколко месеца по-късно, след процеса на Рейес, беше пребил приятелката си със стойка за подпиране на книги. Никъде не се споменаваше за прерязано гърло. Може пък ножът да е бил подръка.
Я един момент. Може би човекът бе убит заради мен. Непряко бях отговорна за нечия смърт. Може Фарли Сканлън да е бил моят пазител, онзи, за когото говореше сестра Мери Елизабет. Надявах се да не беше така, защото той изобщо не ме харесваше. Освен това не бяха минали два дни, единайсет часа и двайсет и седем минути. Все още имах време да стана отговорна за нечия друга смърт. Благодарение на боговете на Олимп.
– Харесва ми как си подредила – избоботи плътен глас.
Стресната, обърсах с длан водата от лицето си и погледнах зад завесата на душа. Рейес Фароу се беше навел над тоалетката ми, ръцете му бяха кръстосани пред широките му гърди, косата му беше рошава, брадата небръсната. Възможно най-сексапилното същество. Коленете ми омекнаха от леката му усмивка.
Той погледна завесата.
– Не се ли отървах от това?
Говореше за предишната ми завеса, която беше съдрал, докато още беше способен да напуска материалното си тяло и да беснее по земята с огромния си меч, нямам предвид метафорично. Не исках да изляза иззад завесата и тя плати цената на дързостта ми.
– Тази е нова – казах предупредително. – И ми харесва дължината.
Той се усмихна.
– Благодаря.
– Говорех за завесата – уточних, въпреки че сърцето ми подскочи при спомена.
Той не бързаше да ми отговори, изучаваше ме с поглед, доколкото можеше да ме види.
– Ясно.
Беше облечен в зелено военно яке и камуфлажни дрехи, вероятно получени в Армията на спасението и изглеждаше уморен. Имаше светли петна под очите и се улових, че отново се чудех къде ли е бил.
Спрях водата и се пресегнах за кърпа. Той хвана китката ми с масивната си ръка и се приближи, а махагоновите му очи блестяха от интерес.
– Изглеждаш добре мокра.
Опитвах се да се покрия и да успокоя пулса си. Топлината му пропълзя нагоре по ръката ми, когато той отвори дланта ми и я целуна. Наболата му брада ме погъделичка.
– Как е раната ти? – попитах хипнотизирана от устата му и от въздействието, което имаше дори и само върху дланта ми.
Страстният поглед, който ми хвърли, беше толкова въздействащ, че дъхът ми спря.
– По-добре от други части. – Дълбокият му плътен глас беше по-приятен и от топлата вода, която ме обливаше преди минути.
Тъй като нямах идея кога ще мога да разполагам с ръката си, взета в плен, пуснах завесата на душа и взех кърпа с другата ръка. Той наклони глава встрани за по-добър поглед.
– Един от мъжете от списъка, който ми даде, е намерен мъртъв тази сутрин. Бил е убит.
Той застина, хвана ръката ми и наведе поглед към пода.
– Фарли Сканлън – додадох. – Можеше да ме предупредиш, че добрият стар Фарли е психар.
– Беше приятел на Ърл Уокър, мислех, че е очевидно – каза той и сви рамене. – Освен това кучето ти пазач беше по петите ти през цялото време, нали така?