Дръпнах ръката си и се загърнах с хавлията.
– Откъде знаеш? – Помислих за миг и го погледнах изумена. – Ти следиш ли ме?
Той отстъпи назад към тоалетката и кръстоса ръце пред широките си гърди.
– Мислех, че той те следи.
– Така е, но не по своя вина. Гарет следва заповеди.
– Гарет следи теб – каза той и ме погледна изпод гъстите си мигли.
Стиснах устни и той се примири.
– Добре, по чия вина тогава?
– Всъщност по твоя. Защо според теб ходи по петите ми? И защо ти цъфна тук? Имаш късмет, че още не са те арестували.
– Приятелят ти не е отвън – отвърна той и кимна. – Другият не е никаква заплаха. Заспал е в колата си.
Извъртях очи. Гарет наистина трябваше да подбира служителите си по-внимателно.
– И къде ти беше умът да се качиш в онази кола, по дяволите? – попита той.
– Значи ти си бил в сенките? – Трябваше да се досетя.
Наистина трябваше. – Ти да не си просиш да те хванат? Защото веднага мога да се обадя на чичо ми и това ще се уреди на мига.
– Нямам намерение да бъда заловен. Как е бил убит? – смени темата той.
– Трагично. – Взех още една хавлия и попих лицето си.
– Гърлото му е прерязано ли?
Сега пък аз замръзнах. Откъде знаеше това?
– Да.
– С какво? – поинтересува се той.
– Най-вероятно с нещо много остро. – Той не каза нищо и аз попитах: – Той така ли прави? – Излязох от душкабината и погледът на Рейес се зарея към краката ми.
– Така прави – отвърна, без да вдигне очи.
– Мислех, че маниерът на Ърл е да размазва главите на хората.
– Само когато има скрит мотив.
– Опитва се да прикрие следите, нали?
– Не се връщай там – каза той и повдигна единия край на хавлията.
Шляпнах го по ръката и попитах:
– Къде? В Корона?
Той се ухили на реакцията ми и очите му срещнаха моите.
– Да.
Хванах хавлията и се опитах да попия водата, която капеше от косата ми.
– Налага се. Заместник-шерифът иска да говори с мен.
Той ми взе втората хавлия, уви я около главата ми и започна да бърше, ръцете му търкаха и масажираха. Приближи се и не ми оставаше друго, освен да го хвана за якето. За да не залитна.
– Не отивай – каза отново той, но този път звучеше по-скоро като заповед.
– Ще помисля.
– Това не е предложение.
Какво им ставаше на тези мъже, та си мислеха, че могат да ми нареждат? Избутах хавлията и го изгледах, като се чудех дали да не го фрасна. Имах да му връщам, въпреки че никога нямах подръка метална тръба или гаечен ключ, когато ми трябваха.
– Няма да ми казваш какво да правя. – Боднах го в гърдите е показалец, за да подсиля думите си.
Той замълча, видях как стисна зъби, но чест му правеше, че не каза нищо повече. Явно бе наясно, че жадувам за разплата, само дето всяка разплата идва малко късничко.
– Изглеждаш уморен – отбелязах и грабнах хавлията. – Освен това трябва да се изкъпеш. – Обърнах се и го оставих в банята, чувствах неудовлетворение в слабините си. След пет минути чух душа.
Обух хубави джинси, карамелена риза и едни страхотни пантофки с каишки "Долче и Габана" с нисък ток, които ми придаваха вид отчасти на ученичка бунтарка, отчасти на палава библиотекарка. Доставяше ми удоволствие всеки път, когато гледах как на Куки ѝ текат лигите при вида им. На моменти бях ужасно жестока.
Рейес се показа от банята в смачкани, но чисти дрехи и гладко обръснат. Косата му висеше на мокри кичури около лицето.
– Така по-добре ли е? – попита и натика мръсните дрехи в една раница.
– Да, но все още изглеждаш уморен.
Повдигна игриво вежди.
– Поглеждала ли си се в огледалото?
Беше прав. Изглеждах ужасно. Безсънието, което си причинявах, не ме правеше особено привлекателна.
Той се засмя и остави погледа си да поблуждае свободно, преди да се върне отново към моя. Пусна раницата, остана прав със спуснати отстрани ръце и ме изучаваше.
– Ела тук – промълви той, а кадифеният му глас ме притегляше.
Почувствах поканата дълбоко под лъжичката си. Стоеше там величествен, подобен на бог, неземно красив и преди да успея да кажа "не", направих миниатюрна стъпчица към него.
– Мамка му!
И двамата се обърнахме към Куки. Стоеше като закована до самата врата.
Амбър изтича зад нея.
– Мамо – каза жално тя, като я заобиколи само за да замръзне и тя. Гледаше Рейес, като че ли беше рокзвезда. – Иха.
Бях напълно съгласна, но това не бяха най-подходящите обстоятелства, при които да се запознаят с избягал затворник, укриващ се в апартамента ми.
– Куки, може ли да отидем у вас за момент?
Очевидно се бореше да откъсне очи от Рейес. Загуби битката. Останаха приковани към него като лазерна система за проследяване.