Отбих се да си взема мока лате, подкарах Мизъри на юг и точно тогава се обади Гарет. За малко да не вдигна, но така или иначе щеше да позвъни пак.
– Накъде сме се запътили, Чарлс? – попита той весело.
– Към Нова Скотия.
– На мен ми се струва, че се връщаме в Корона. Онзи бургер наистина ти хареса, нали?
– Фарли Сканлън е бил убит тази нощ.
– По дяволите, все на теб ли ще се случи?
– Шерифската служба иска да разговаря с нас.
– Шерифската служба може да говори? – попита той и натисна газта. Налагаше му се, ако искаше да не изостава от такава като мен.
– Дочуване, Суопс.
– Чакай, ние къде сме били?
Погрижих се отегчената ми въздишка да е достатъчно красноречива.
– Това да не е уловка?
– О, да, номер две. Готова ли си?
Естествено, списъкът с неща, които не бива да казваш на жътвар на души. Пуснах още една въздишка за симетрия.
– Давай.
– Тази връзка ще ме довърши.
– Както кажеш – отвърнах, преди да затворя. Ненормалник.
Обадих се на чичо Боб, за да му изясня положението.
– Ще бъда откровена с теб – казах, щом вдигна телефона. – Не съм убедена, че ще си хванеш гадже с тази си подстрижка.
– Затова ли се обади? – попита той леко намусено.
– До голяма степен. Освен това може да ме обвинят в убийство. Исках да знаеш.
– Убила си някого?
Защо хората винаги си мислят най-лошото?
– Не, може да ме обвинят в убийство. Има голяма разлика, Чибо.
– О, как се развива случаят с изчезналата съпруга?
– Доникъде съм. Оня не ще да помръдне от тъпата си къща.
– Какво мога да направя?
– Обади се на Куки. Затънала е в търсене на информация. Трябва да разберем къде са имотите му. Може да държи Тереза като заложница някъде. Освен това искам да знам какво се е случило с дъщерята на Кзандър Поуп. Разбери дали е добре.
– Кзандър Поуп?
– Да. Възможно е Йост да я е наранил.
– Как?
– Нямам представа. Куки това проверява.
– Ще поразровя и ще се обадя на Куки. Това обвинение в убийство да няма нещо общо с избягал затворник на име Рейес Фароу?
– Има – казах и отпих голяма глътка мока лате. – Мисля, че Ърл Уокър го е извършил. Той е жив, чичо Боб и се опитва да си прикрие следите. Убил е и приятелката си малко след процеса на Рейес и сега е по следите на всеки, който знае, че той е жив. Можеш ли да пратиш някого в апартамента на Върджил Гибс? – Гибс беше другото име от списъка, на Рейес, мъжа, когото посетих, преди да отида при Фарли Сканлън в Корона. – Може да е следващият и въпреки че не е сред най-примерните членове на обществото, не заслужава да му прережат гърлото.
– Уокър обикаля и прерязва гърла? – попита разтревожен Чибо. – Суопс още ли е с теб?
Погледнах големия черен пикап в огледалото за задно виждане – Гарет се справяше добре – и казах:
– Да – възможно най-изразително, като се имаше предвид безсънието ми.
– Добре. Нека да стои наблизо. Ще пратя униформен полицай в апартамента на Гибс да го провери. Нали знаеш какво означава това?
Опитвах се да избегна ято птици самоубийци. Завих и се наведох към волана, сякаш това щеше да помогне.
– Всъщност не знам. Какво?
– Че съм пратил невинен човек зад решетките преди десет години. – Тонът му беше променен, беше унил.
– Чичо Боб, мислел си, че е виновен. Четох докладите и съдебните архиви. Всеки би постъпил така.
– Той не.., аз не го послушах, когато се опитваше да ми каже. Беше просто хлапе.
От картината, която изникна в съзнанието ми, сърцето ми се сви. Двайсетгодишният Рейес, обвинен в убийство, сам, без приятели и близки, никой, към когото да се обърне. Беше забранил на единствения човек в живота си, сестра му Ким, да го вижда. Беше пратен в затвора, за да чака да го съдят за нещо, което не е извършил. Защо нямах машина на времето точно когато ми трябва? Ала сега можехме да оправим нещата.
– Сега можем да поправим грешката, чичо Боб.
След дълго мълчание той промълви:
– Как ще откупиш десет години, Чарли?
Сърцето ми се сви от вината в гласа му. В интерес на истината бях изненадана. Беше си вършил работата. Никой не можеше да го отрече. Освен ако имаше нещо, което премълчава. Нямаше начин.
– Очевидно Ърл Уокър добре си прикрива следите. Никой не може да те вини за това.
Той каза с насмешка:
– Рейес Фароу може.
Предполагах, че е така. Представих си как чичо Боб изкопчва информация от него в стаята за разпити, докато той е с белезници, объркан и гневен.
– Какъв беше? – попитах Чибо, преди да обмисля какво би му причинил въпросът ми.