– Гаджето ти е – продума той в ухото ми.
Аз се възпротивих на опитите му за втори път, като обгръщах с ръце масивните му китки, но пръстите му сръчно разкопчаха копчето, а той ми шъткаше и игриво хапеше ухото ми.
– Рейес – пошепнах възможно най-тихо, когато той смъкна ципа ми. Моментът не беше никак подходящ.
– Това готварски ръкавици ли са? – попита той между горещите целувки по врата. После пъхна ръка в гащичките ми. Не можах да сдържа ахване, когато пръстите му се мушнаха между краката ми и миг по-късно чух стъпки откъм коридора.
– Не го приемай лично – каза той, въздъхна разочаровано и след секунда опря нож в гърлото ми.
Внезапната ми възбуда се спихна като спукан балон. Пак ли този нож? Сериозно?
Рейес заотстъпва назад към далечната стена, а ръцете му ме обгръщаха като усмирителна риза. В този момент влезе Гарет. Обхвана ни бързо с поглед и инстинктивно вдигна оръжието си.
Усетих Рейес да накланя главата си, като че ли въпросително. Сребристите очи на Гарет се местеха между двама ни. Поколеба се, стисна зъби от яд, а после свали оръжието, безсилен да направи нещо друго.
С периферното си зрение видях, че Рейес се смее. Той вдигна ръце в знак, че също се предава, после свали оръжието си и го сложи на земята. После леко ме побутна и ме отмести встрани. Разбрах какво прави, когато Гарет пак вдигна оръжието си.
– Гарет, не – казах, но беше твърде късно.
За отрязъка от време, нужен на кобра да нанесе удар, Рейес отне оръжието на Гарет и го насочи от упор в главата му с широка усмивка на лице.
Гарет примигна, като осъзна какво се е случило, и се запрепъва назад с вдигнати ръце.
– Почакай, Рейес – изрекох сурово с предупредителен тон.
– Назад – каза той на Гарет, като му отправяше жестове с пистолета.
Гарет се върна в тъмния коридор, а Рейес ме избута към прага между нас. Така можеше да вижда и Гарет, и мен едновременно.
– Аз не убивам хора, Дъч – каза той, сякаш разочарован, че се бях притеснила. – Освен ако не се налага. – При последните си думи насочи изучаващ поглед към Гарет. После, без да сваля очи от него, хвана брадичката ми и ме целуна нежно по устата.
После изчезна. Само за миг се беше измъкнал през прозорец с размери на пощенска марка, като животно, неясно мернало се очертание от грация и мускули.
Гарет се втурна покрай мен към прозореца.
– Кучи син – изруга той и се опитваше да потисне гнева си. После се обърна към мен. – Браво.
– Хей – подвикнах на гърба му, защото излезе от стаята и тръгна по коридора, – не знаех, че е тук. А и ти не биваше да влизаш.
– Тревожех се за теб – процеди той презрително с леден тон, а погледът му се отклони към предната част на джинсите ми.
Захвърлих готварските ръкавици и бързо се закопчах, но той изсумтя присмехулно, поклати глава и се запъти отново към вратата.
– Куки ми се обади – продължи той. – Не мога да повярвам, че си толкова глупава, та да дойдеш тук сама.
– Майната ти – казах. Не бях длъжна да му давам обяснения за действията си.
Той се обърна към мен и от него бликаше гняв.
– Мърсуваш на местопрестъпление с избягал убиец.
– Не сме мърсували, а и Рейес не е убил баща си – заявих с тон, изострен от яд.
– Не баща си. Фарли Сканлън.
Примигнах от изненада.
– Какво? Мислиш, че той е убил Фарли Сканлън?
Гарет се изсмя, прозвуча неприятно ехо от евтината дървена ламперия.
– Стига острият като бръснач нож да пасва.
– Почакай, Гарет – заекнах, като подтичвах след него, докато той вървеше към пикапа си.
– Трябва да повикаме полиция, преди да се е отдалечил твърде много. – Той извади телефона си и набра 911.
– Не! – отсякох и грабнах телефона му, преди да успее да ме спре. Затворих го и се надявах връзката да не се е получила.
– Какво правиш? – пресегна се за телефона той.
Аз го дръпнах към себе си.
– Ще го задържа за малко. – Забързах към Мизъри и включих двигателя. Той ме последва и отвори вратата ми, преди да съм успяла да заключа.
– Дай ми телефона – изрече през стиснати зъби. Това не беше молба. От гнева, който бушуваше у него, аурата му беше станала мъглявочерна. Преди не бях виждала Гарет ядосан.
Държах телефона далече от него, изпъвайки ръката си над седалката до мен, което не беше много умно, защото ръката му беше почти два пъти по-дълга от моята.
– Чарлс, кълна се...
Тъй като не можеше да мине през мен и волана, за да стигне до телефона, той ме улови за ръката и буквално ме извлече от Мизъри. Нямах избор. Ритнах го по брадичката, за да отвлека вниманието му и хвърлих телефона колкото можах по-далече.