Гарет изруга и протегна крака си, но и двамата се изненадахме от плясък във вода. И двамата застинахме и се обърнахме по посока на звука, а по гърба ми преминаха ледени тръпки.
Направо бях изумена, а не просто изненадана от факта, че зад бурените и високата трева имаше вир. И двамата останахме втренчени известно време, после Гарет се обърна бавно към мен, а в изражението му се смесваха шок и безумен гняв. Преди да успее да направи нещо, за което и двамата да съжаляваме, се шмугнах в Мизъри и заключих вратата. Миг по-късно той дръпна дръжката с такава сила, че разтресе джипа. С ясното съзнание, че прозорците са от пластмаса, включих двигателя и потеглих от имота на Фарли Сканлън с такава скорост, сякаш животът ми зависеше от това. Видях Гарет да ме стрелка кръвнишки в огледалото за обратно виждане, а след десетина секунди се затича към пикапа си.
Спукана ми беше работата. Абсолютно сигурно.
Обадих се на Куки.
– Здрасти, Куки – рекох бодро.
– Какво се е случило? – попита тя. Май го давах твърде весело.
– Рейес ми опря нож, но само за да принуди Гарет да свали пистолета, а след като успя, държа на мушка Гарет, целуна ме и се измъкна през тъпия прозорец.
След дълга пауза Куки попита:
– Значи мина добре?
– Абсолютно. Въпреки че Гарет малко се е поразгорещил. Реших да му дам малко време да се успокои. О, освен това му откраднах телефона и го хвърлих в един гьол, така че не си прави труда да му се обаждаш пак – додадох вече с обвинителен тон.
– Извинявай – измърмори тя, – ужасно се притесних за теб. Как се измъкна Рейес?
– Кой дявол знае? Сигурно е тичал. Боже, колко е бърз.
– Мили боже. Гарет от една страна и Рейес от друга. Направо огън и жупел.
– Споменах ли колко е ядосан Гарет?
– О! Тъкмо открих, че майката на Ингрид Йост е починала един месец преди нея.
– Не може да бъде. А коя беше Ингрид?
– Първата съпруга на доктор Йост.
– Точно така. Знаех го. Почакай, от какво е умряла майка ѝ?
– От същото като нея. Сърдечен пристъп.
– Сигурна бях. – Нейтън Йост се превръщаше в сериен убиец.
– Говорих и с чичо ти. Готова ли си?
– Това подмамващ въпрос ли е?
– Нейтън Йост има имот в Пекос.
– Сериозно? – Точка за нас. – Това е най-хубавата новина за деня.
Тъй като ме чакаше дълго шофиране, реших да се обадя на най-добрата си приятелка във ФБР.
– Агент Карсън – отговори тя със строг и професионален тон.
– Страхотно го правиш, да знаеш.
– Благодаря – каза тя неочаквано закачливо.
– Знаеше ли, че доктор Йост може би се е опитал да убие племенницата на Йоланда Поуп за отмъщение?
– Не – призна тя.
– А че е убил майката на Ингрид Йост месец преди да отлети за Каймановите острови, за да убие и самата нея?
След миг на размисъл, тя попита:
– Можеш ли да докажеш тези твърдения?
– По никой начин. Но труповете се увеличават. Този човек трябва да бъде спрян. Откри ли доказателства, че Тереза Йост е планирала да го напусне преди изчезването си?
– Никакви. Всички твърдят, че са били идеалната двойка.
– Да, но не са ли твърдели така и за него и първата му съпруга, до момента, в който е напуснала страната и е подала документи за развод?
– Истина е.
– Знаела е, че е в опасност – посочих, – затова е отишла на Каймановите острови. Искала е да се махне от него. Очевидно е страдал от болезнен страх да не бъде изоставен.
Разказах ѝ чутото от Йоланда, включително и за племенницата ѝ, и за наученото по-късно от нас, а после и за другата самоличност на Йост и за псевдонима му Кийт Джейкъби и добавих:
– Не мога да докажа нищо и от това. Трябва да се опитаме да пипнем онзи фалшификатор. Последно чух, че работел в Джаксън, Мисисипи.
– Значи онзи Кийт Джейкъби е бил на Каймановите острови по същото време като госпожа Йост?
– Да.
– Добре, ще се опитам да уредя някой от офиса в Джаксън да поговори с твоя фалшификатор.
– Освен това Йост притежава земя в Пекос.
– Да – каза разсеяно тя, докато щракаше по клавиатурата, – пратихме екип да огледа. Той има хижа там, но не открихме нищо.
– Отивам да говоря с едни рокери. Искам да огледам имота за всеки случай, но може би ще стане чак утре.
– Ти си знаеш – каза тя и бързо добави: – Чакай, член на рокерска банда ли ще ставаш?
Глава 19