– Чакай, ще ти кажа, но ми обещай, че няма да нараниш никого.
– Да, разбира се – излъга през зъби.
Гарет вървеше към нас и му помахах да се връща. Когато всички, включително и Донован, се обърнаха към него, направих друг жест. Насочих показалец във въздуха и бързо очертах кръг, което на езика на Гарет означаваше "да приключим това". Ако беше схванал какво искам да му кажа, щеше да се върне в пикапа и да включи двигателя.
Донован също видя жеста, който направих. Раздруса ме, с което ми привлече вниманието, а двама от рокерите тръгнаха към Гарет.
– Чакай – казах, – това е само предпазна мярка. Не ми се умира днес, разбра ли?
Всички отново се обърнаха към мен, когато Гарет се върна в пикапа – всяко негово движение показваше нежелание – и включи двигателя.
– Пусни ме да се приближа до Гарет. Ще ти кажа и ще си тръгна.
Той ме погледна с присвити очи.
– Приличам ли ти на човек, който си пада по игрички?
– Ни най-малко, Донован. Съжалявам, че преживяваш това, но си ядосан и ще приемеш нещата много навътре. Едно момиче има право да гарантира сигурността си.
Той се обърна назад към Гарет, а аз погледнах наляво над рамото на Донован и срещнах студения поглед на извършителя. Имаше гъста кестенява коса, къдрава брада и беше доста тежък, така че бягството щеше да му коства доста труд и болка. Страхът от надвисналата смърт щеше да го накара да преодолее болката.
Исках да му покажа, че знам, за да се разтревожи. И той се разтревожи. Очите му се разшириха невярващо, а аз му кимнах, за да съм сигурна, че ме е разбрал. Докато Донован се обръщаше, аз посочих към пикапа на Гарет с очи, като му подсказах какво да направи.
– Добре – каза Донован, пусна якето ми и леко ме побутна. Тръгнах надолу по стълбите и минах покрай убиеца на кучета, без да се опитвам да разбера защо е направил това. Погледнах го и отново направих жест към пикапа. Той тръгна назад в тази посока бавно, така че никой да не забележи.
Когато стигнах до края на тълпата, се обърнах с лице към хората и се опитвах да задържа вниманието им върху себе си. Рокерът наближаваше пикапа, но не знаех колко дълго ще мога да задържа Донован, така че реших да импровизирам.
Завъртях се на пръсти, обгърнах с ръце врата на Донован и лепнах устни върху неговите. Той веднага ми отвърна. Колкото и да беше ядосан, явно не искаше да пропусне шанса да открие истинската любов. Или да отмине лесна свалка. Дъхът му беше свеж, с лека миризма на бира. Чух зад гърба си някой да тича по улицата.
– Хей! – извика един от мъжете.
Прекъснах целувката и гледах как онзи прекосява улицата с тежки стъпки и скача в задната част на пикапа на Гарет, но той не тръгна, а продължи да ме чака.
– Тръгвай! – изкрещях.
Той поклати глава и докато си разменяхме жестове, цяла армия се втурна натам.
– Тръгвай! – изкрещях отново, като извъртях очи от безсилие и Гарет разбра, че няма избор.
Пусна колата на заден ход и се изтегли, за да избегне атаката, после направи рязък обратен завой и потегли с пълна газ по улицата, при което гумите му запушиха.
Те го последваха. По улицата след колата на Гарет се стече море от кожа, докато той се отдалечаваше. Някои тръгнаха към моторите си. Други се върнаха да получат нареждания. Всички ме гледаха свирепо.
– Хванете го – заповяда Донован през зъби, повторно ме хвана за якето и буквално ме повлече към къщата. Принцът и мафиотът ни последваха. Запрепъвахме се в изпочупени мебели към някакъв офис в задната част на сградата. Той затръшна вратата, но двамата мъже, които ни следваха, отвориха и влязоха. Надявах се да не съм подценила Донован. Той беше свестен тип, но понякога и привидно добрите хора имаха избухлив нрав. Проклет тестостерон.
Той ме бутна на едно кресло и започна да крачи нагоре-надолу.
– Блейк? – процеди през зъби. – Блейк ли е бил? – Въпросът беше насочен към първите му помощници. После се обърна към мен. С неочаквана бързина се приближи, подпря ръце на облегалките на креслото от двете ми страни и наведе лицето си на сантиметри от моето. – Как разбра?
– Трудно е да се обясни – продумах с изтънял гласец.
– Имаш само един шанс. Познаваш ли го?
– Не. Седни, моля те.
Той разклати стола, за да привлече вниманието ми.
– Имаш ли представа колко е сериозно положението ти?
Преглътнах мъчително. Погледнах принца, докато поклащах моите "Долче и Габана". Май ми съчувстваше, но се съмнявах, че ще се изправи срещу водача. Беше по-вероятно мафиотът да го направи. Изглеждаше по-малко почтителен.
– Донован, ако седнеш, ще ти обясня.
Той приклекна пред мен. Продължаваше да стиска облегалките на стола. На повече не можех да се надявам от него.