– Съжалявам за това – казах, посочих фенера и го свалих надолу.
– Не се извинявай на мен – каза тя, – това е домът на госпожица Фей, а тя не обича посетители.
– Трябва ли да почукам? – попитах не особено сериозно. Острата миризма, блъснала ме при влизането, се разнесе около мен като отровен газ и започнах да се чудя кое би било по-зле – да дишам през носа или през устата.
Жената се изкиска.
– Разбира се. Почукай. Няма да ти помогне, но давай.
– Чували ли сте за Харолд Рейнолдс? – попитах отново, почти шеговито.
– Не. Защо питаш?
– Защото го търся. Преди е живял тук. – Вдигнах ревера на коженото си яке и покрих долната част на лицето си, като се надявах да помогне. Не се получи.
– О, тогава наистина трябва да говориш с госпожица Фей. Преди се грижеше за сградата. Още си мисли, че е така.
В този момент ми просветна коя трябваше да е госпожица Фей. Името на хазяйката преди години беше Фей.
– Мисля, че си я спомням.
– Така ли?
– Изрусена коса? Прилича на самата смърт, леко притоплена?
Тя се изкиска.
– Същата. Върви да почукаш. Аз може добре да се посмея.
Не ми звучеше много обещаващо, но при мисълта, че мога да говоря отново с хазяйката, сърцето ми заби лудо в очакване. Може би знаеше къде се беше пренесъл Ърл Уокър, след като си тръгна оттук. Не ми беше от голяма полза, когато бях на петнайсет, но си струваше да опитам. Вдигнах ръка да почукам, а жената се изкикоти развълнувано, явно се готвеше да се забавлява. Колко страшна можеше да е госпожица Фей. Беше с единия крак в гроба още предишния път, когато разговарях с нея, а това беше преди повече от десет години. Без съмнение с малко късмет можех да я надвия.
Само миг след като кокалчетата ми докоснаха вратата, нещо се удари в нея с такава сила, че ми изкара ума. Свих се и се запрепъвах назад, преди да насоча фенера към вратата, а после и към жената.
– Какво беше това, по дяволите?
Тя се посмя още малко с ръце на кръста, а после каза:
– На супа ми заприлича.
Намръщих се и погледнах отново вратата.
– На мен не ми звучеше като супа, освен ако не е сготвена преди няколко седмици.
– От консерва. Нали се сещаш, неотворена още.
– А, супа в консерва. Страхотно – проточих жално. – Тук е лудница на квадрат.
Жената чак се гътна настрани от смях. Обичах да разсмивам хората, но успях да докарам само крива усмивка на лицето си, като приближих до вратата и завъртях топката.
– Още ли искаш да влезеш там? – попита клошарката изумена и кудкудякането ѝ утихна.
– Такъв е планът – обърнах се пак към нея. – Какви са шансовете ми според теб?
Тя махна с ръка.
– Просто обича да хвърля разни неща. Мерникът ѝ не е точен. Няма да те уцели, ако бягаш достатъчно бързо.
– На мен ми се стори доста точен.
– Е, има попадения от време на време.
– Супер.
Изненадващо вратата се оказа отключена. Вдигнах ръка, за да предпазя лицето си и я открехнах.
– Госпожице Фей? – подвикнах през пролуката.
Към вратата полетя друга консерва, затръшна вратата и кудкудякането се възобнови. Явно трябваше да бягам, може би на зигзаг, докато намеря прикритие вътре. Обърнах се към жената и ѝ се усмихнах със съчувствие.
– Как се казвате? – попитах.
– Тенеси – отговори тя и аурата ѝ засия от гордост.
– Добре. – Странно име за жена, не го бях чувала до този миг. – Добре, Тенеси, ако искаш, може да преминеш през мен.
На беззъбото ѝ лице се появи усмивка.
– Ще поостана малко. Чакам госпожица Фей. Мисля, че не ѝ остава много.
– Разбирам. Пожелай ми късмет – казах.
Тя изсумтя.
– Ще ти трябва. Излъгах за мерника ѝ.
– Благодаря – рекох и помахах, преди да нахлуя през вратата. Нещо прелетя покрай главата ми. Запрепъвах се през купчини боклук и се мушнах зад вехто канапе точно преди поредната консерва да полети към мен. Тя се разби в стената на съседната стая. – Мамка му, госпожице Фей – провикнах се през ръцете си, с които прикривах глава, скрита зад канапето, – не ме карайте да викам полиция. Аз съм приятел. Срещнахме се преди няколко години.
Въздушната атака спря и аз надникнах зад лактите си. Чух скърцането на пода, тя се приближаваше и се почувствах като във филм на ужасите, очаквах да ме пребият до смърт с консерви супа.
– Не те познавам.