– Не. Просто не можех да мина през отвора сама. Не беше достатъчно голям. Как ме откри? Съпругът ми ли ти каза къде да търсиш? – Явно дори мисълта, че ще бъде спасена, ѝ даваше сили. Усещах как адреналинът във вените ѝ усилва пулса ѝ.
– Чух те – казах и претърсих раницата ѝ. – Имаш още едно шише вода – допълних и се изкатерих обратно при нея.
– Пестях я.
– За официален случай? – попитах и отворих капачката. – Можех да я раздрусам и да те изпръскам, за да е по-тържествено.
На лицето ѝ се появи лека усмивка, когато отпи и ми върна шишето.
– Съпругът ти знаеше ли, че си тук?
Тя се опита да свие рамене, но се предаде.
– Проучвам този район постоянно, но не му казах, че пак проверявам мината. Идвам тук доста често.
– Значи не е бил тук с теб?
Тя ме погледна набързо в опит да разбере накъде бия, после поклати глава.
– Не. Тръгнах рано в събота сутринта, преди той да е станал.
Тогава някой бе направил нещо да саботира мината, преди да дойде Тереза или след като вече бе влязла вътре. Но какво? Гредите не бяха срязани. Буквално изглеждаха сякаш някак са се плъзнали и отклонили.
Харди коленичи до мен с мрачно изражение, защото знаеше добре какво се опитвам да разбера.
– Тя го направи – каза той и поклати глава.
Слисана, повдигнах въпросително вежди.
Той кимна.
– Сама разхлаби гредите. – Погледът му се рееше към стените. – Занимава се с това от известно време.
Сърцето ми подскочи.
– Защо? – прошепнах.
Той сви рамене и каза:
– Не съм сигурен, госпожо. Но мисля, че не планираше да е тук по време на срутването.
Поех дълбоко дъх и с усилие изтиках въпросите от съзнанието си.
– Готова ли си, миличка? – попитах Тереза.
– Мисля, че да.
– Ще го направим бавно. – Безкрайно внимателно преметнах едната ѝ ръка през врата си и я приближих към наклона. Миньорът правеше същото за мен, преместваше ме сантиметър по сантиметър. След около две минути се бяхме придвижили само на два метра. – Добре, не чак толкова бавно.
Тя се засмя леко и бързо притисна с ръка едната си страна.
– Счупени ли са? – попитах и кимнах към ребрата ѝ.
– Не, мисля, че са само натъртени.
С още малко усилия успяхме да я докараме до отвора и да я измъкнем през него. Тереза плати висока цена. Тя охкаше през зъби като се плъзна от другата страна. Е, не онази друга страна. Острите камъни я издраха и ожулиха.
– Приятелката ти се връща – съобщи Харди.
Без колебание се провикнах през отвора.
– Куки, стой там!
– Какво? Не. Ами нужните неща?
– Почти извадих Тереза през отвора, но таванът се разпада дори само от говора ни. – Надникнах и видях светлината от фенера по пода. – Куки, какво правиш?
– Каквото трябва – отвърна ми задъхано. – Не съм вървяла толкова време за нищо.
Тя остави фенера до отвора и се протегна да помогне на Тереза. На няколко метра от нас се изсипа нова доза прахоляк и тя ме погледна с разширени очи.
– Побързай.
В момента, в който прехвърлих Тереза, се втурнах обратно за каската, покатерих се върху купчината отломки с помощта на Харди и се изтласках надолу да помогна на Куки. Двете подкрепяхме Тереза да върви пред нас. Тя се вкопчи в мен и простена през зъби заради усилващата се болка. Дори се уплаших, че ще припадне.
– Идва помощ – каза Куки, докато слагах каската на Тереза и обвих ръце около нея.
Тереза се сви, когато я връхлетя следващият пристъп на болка. Изплака, когато с Куки я поведохме напред.
– Много съжалявам, Тереза – промълвих.
Тя поклати глава, твърдо решена да се справи. Адреналинът премина през тялото ѝ и тя закуцука, а ние я теглехме. Нов водопад от мръсотия се изсипа върху главите ни и почти свали каската от главата на Тереза. Оправих я и продължихме напред.
И тогава ахнах крайно неуместно, когато ме осени.
– Олдрич Мийс! – извиках.
Разбрах колко съм сбъркала, когато таванът започна да се руши около нас.
Глава 23
Тогава ми се стори добра идея.
НАДПИС НА ТЕНИСКА
– Трябваше ли да го изкрещиш? – попита Куки и не спираше да ме ругае през цялото време, докато излизахме от мината. – Колкото ти държат дробовете?
Всички бяхме покрити от глава до пети с прахоляк и някакви корени.
– Моментът не е много подходящ, Куки – процедих през зъби, докато се опитвах да изведа Тереза през входа на мината.
– Аз съм дотук – обяви Харди. Опитах се да се възпротивя, но той потупа каската си, каза тихичко "Госпожо" и изчезна.
В този момент дотича чичо Боб и ме обзе прилив на облекчение. Шокираното му изражение показваше, че или не е вярвал достатъчно в мен и е изненадан, че съм открила Тереза, или изглеждах по-зле, отколкото предполагах.