Наведох се леко към него.
– Мисля, че Нейтън Йост има сериозна стратегия. Опитва се да контролира Тереза чрез контрол върху средата ѝ. – Сложих ръката си върху тази на Чибо и се надявах да ми се довери. – Мисля, че се опитва да убие сестрата на Тереза, Моника.
Чичо Боб се намръщи, погледна назад към хората, после отново към мен.
– Може да се окаже трудно доказуемо.
Изпуснах дъха, който бях сдържала, и едва не се метнах на врата му. Демонстрирането на чувства го караше да се чувства неудобно, точно за това се възползвах толкова често. Исках да е на моя страна в тази ситуация.
– Имам план, но трябва да действаме бързо – казах, а в този момент доктор Нейтън Йост се катереше по пътеката, още облечен в престилка.
Ейнджъл беше зад него, погледна ме, поздрави ме и изчезна, очевидно приключил работата си. Не го винях. Все пак беше тийнейджър. Стоенето на едно място беше равносилно на мъчение.
Погледнах Йост. Тренираното изражение на лицето му показваше облекчение, но сърцето му не излъчваше радост, дори не и разочарованието, което можеше да се очаква, ако той бе причинил срутването. Не беше също и гняв, яд или страх. Беше.., абсолютно нищо. Не усещах никакво чувство. Поне докато той не срещна погледите на Лутър и Моника. Тогава чувствата му се надигнаха. Със сигурност бяха породени от възможно най-силния гняв. Веднага ми стана ясно как ги възприемаше той. Като врагове. Пречка. Препятствие, през което трябваше да премине.
Но ако подозренията ми се потвърдяха и Тереза беше направила всичко това, за да го напусне, тя беше в смъртна опасност. Това, което беше казал на Йоланда Поуп преди толкова години в колежа, изплува в прашасалия ми мозък. Нужно е само едно убождане.
– Тя още не е в безопасност – предупредих чичо Боб. – Остави някого при нея.
– Разбира се. – Той изгледа доктора с онзи строг поглед, който добре познавах и обичах. Стига да не бе насочен към мен.
– О, ще трябва да вземеш някои неща и ароматизирана газирана вода и да ми ги донесеш в болницата.
Той се обърна към мен.
– Ще я караш здравословно, а?
Изсумтях.
– Не точно. Когато всичко приключи, смятам да се отдам на изкушението "Маргарита".
Отне ми повече от час да се върна в Албукърки, малко над половин час да взема душ и да се преоблека, и още четирийсет и пет минути, докато чичо Боб ми донесе заповедта за претърсване на дома на Йост. Трябваше да се обадя на агент Карсън и да ѝ съобщя лошата новина. Отне ми малко повече време, докато открия начин да докажа вината на доктора от трийсетте минути, за които се бяхме договорили, но като се имаше предвид времето за път и постулатът, че чистотата е на крачка от божественото, тя каза, че всичко е наред. Това си беше облекчение.
Нямаше да оперират крака на Тереза Йост. Вече я бяха настанили в самостоятелна стая, когато внезапно се оказа, че трябва да ѝ правят още изследвания, благодарение на чичо Боб и хитрия му подход към жените. А именно към една медицинска сестра, която го гледаше като сладкиш, потопен в шоколад.
Двама полицаи, преоблечени като санитари, бяха закарали Тереза в родилна зала, пълна с интересно оборудване. Почувствах се почти толкова зле, колкото онзи път, когато ми се наложи да седна на електрически стол. Само за майтап. Когато мъжете излязоха, аз влязох, кимнах и затворих вратата. Осветлението беше намалено и Тереза почти беше заспала на носилката. Беше облечена в светлосиня болнична нощница, а кракът ѝ беше подпрян на възглавници и имаше временна шина, докато оттокът спаднеше достатъчно, за да го гипсират.
– Тереза? – продумах и се приближих към нея.
Тя отвори очи и повдигна вежди.
– Аз съм Шарлот Дейвидсън. Може би ме помниш от мината.
В погледа ѝ си пролича разпознаване.
– Да. Ти ме откри.
Кимнах и се приближих.
– Не знам какво си спомняш. Аз съм частен детектив. Лутър и Моника ме наеха. Донякъде.
Тя се усмихна сънено при споменаването на имената им.
Трябваше да действам бързо. Йост щеше да се сети, че няма причина Тереза да е в родилното, освен ако тя не пазеше някоя голяма тайна от него. За щастие той имаше визитация.
– Нямаме много време, Тереза, така че ще обобщя това, което знам за случилото се и предположенията си, пък да видим какво ще стане. Съгласна ли си?
Устата ѝ потрепери притеснено, но тя кимна.
– Първо, знам че ти си саботирала мината. – Тя се извърна без да спори и аз продължих: – Използвала си АТВ-то и лебедката, за да разхлабиш гредите на шахтата. Но мисля, че не си планирала да си вътре по време на срутването.