– Забравих да оставя мобилния си телефон – промълви немощно тя и от нея лъхна чувство на срам. – Върнах се да го оставя при вещите си, за да си мислят, че съм още вътре.
– И тогава стана срутването?
Тя кимна с неохота и потвърди думите на миньора.
– Мината е толкова дълбока, че накрая щяха да спрат да търсят.
– Но преди да направиш всичко това, си сключила застраховка живот на свое име в полза на сестра си, за да може да се лекува.
Тя ме погледна изумена.
– По някакъв начин – продължих – си разбрала за първата съпруга на Нейтън. Открила си, че я е убил, когато се е опитала да го напусне.
Изражението ѝ не трепна.
– Той те задушава. Опитва се да контролира целия ти живот.
По лицето ѝ пробяга неудобство.
– И си се чудила как е могло да се случи. Как е стигнал толкова далеч.
– Да – прошепна тя, срамът си личеше по сбърчената ѝ брадичка.
– Тереза, съпругът ти се справя много добре. Той е опитен и в двете сфери, на физическото и психическото състояние. Знаел е какво прави. Знаел е как да те контролира. Знаел е, че не би казала на Лутър какво става, защото те е страх от последствията.
Лека въздишка потвърди всичко, което бях казала.
– Защо брат ти да плаща заради грешките ти, нали? Той би наранил Нейтън. Би могъл дори да го убие и да плаща за това до края на живота си.
Кимването ѝ беше толкова леко, че едва го забелязах.
– Така че ти си сключила застраховката, планирала си бягството си и си се опитала да изчезнеш. Но ти никога не би напуснала брат си и сестра си напълно. Би им дала знак, че си добре по някакъв начин и Нейтън би разбрал, миличка. Би те последвал. В крайна сметка Лутър би го убил, щом разбере причината да го напуснеш. Във всеки случай нещата биха свършили зле.
Тя сви устни и стисна силно очи, за да се опита да спре напиращите сълзи.
– Постъпила си много смело, Тереза. Възхищавам ти се повече, отколкото можеш да предположиш.
– Държах се като глупачка.
– Не – сложих ръце върху нейните, – постъпката ти е самоотвержена.
Тя покри устата си с чаршафа и рида цяла минута, а тъгата, която се излъчваше от нея, направо ме притискаше. Дишах дълбоко, за да мога да остана до нея.
– Бях бременна – каза тя, а дъхът свистеше в дробовете ѝ. – Мисля.., мисля, че той ми даде нещо. Една нощ ми стана много зле, а после загубих бебето.
Стиснах зъби. Този момент не ми беше известен и сърцето ми се сви заради загубата ѝ.
– Не бих се изненадала, ако е постъпил така. – Хванах ръката ѝ и казах: – Тереза, ще ти кажа нещо, но трябва да си смела и да разбереш, че работя с ФБР и полицията, за да спра това.
Тя кимна, без да ме погледне, още потънала в скръбта си.
Не ми се искаше да ѝ казвам точно сега, но тя имаше право да знае.
– Мисля, че е тровил сестра ти.
Вниманието ѝ се насочи отново към мен, беше слисана.
– Газираната вода, която ѝ носиш всеки ден. Сигурно е разбрал, че не я пиеш. Ти не си се разболяла. Сестра ти – да.
Ужасена, покри устата си с две ръце.
– Имаме съдебна заповед за претърсване на къщата ви – казах, като побързах да я уверя, че ще се погрижим за това. – В момента я изследваме.
– Ти как изобщо...
– Ноктите на ръцете ѝ. Има набраздяване, което се нарича Олдрич Мийс. – Тереза си припомни някои неща, кимна разсеяно и аз продължих: – Това е признак на отравяне с тежки метали. Би могло да е талий или дори арсеник.
Чухме сестрата отвън, преди Тереза да е успяла да реагира.
– Доктор Йост – каза тя изненадана.
Избързах към вратата и я открехнах съвсем леко.
– Виждала ли си съпругата ми? – каза той и се огледа объркано. Намръщи се при вида на двамата униформени, които се мотаеха, без да вършат нищо.
Единият от тях прочисти гърлото си и потърка брадата си от неудобство.
– Не – каза сестрата и привлече вниманието на доктора отново към себе си, – не е ли в стаята си?
– Беше, но.., няма значение. Ще проверя отново.
– Радвам се, че се видяхме – каза тя с усмивка. После се обърна към вратата и ме изгледа през процепа.
Помахах ѝ да дойде и се върнах до Тереза.
– Трябва да те отведа обратно.
– Как може да съм била такава глупачка? – изпъшка тя, докато сестрата отключваше леглото, за да могат мъжете да я закарат.
– Горе главата, миличка – рекох окуражително и се огледах, преди да минем през чакалнята на родилното, – той вече няма да върши това.
Направих си изводите, след като разбрах, че е посегнал на семейството на Йоланда. Беше направил всичко възможно, за да я държи под контрол. Беше постъпил по същия начин и с първата си съпруга Ингрид. В мен се прокрадваше съмнението, че той беше убил майката на Ингрид, и когато Ингрид разбрала, избягала. От своя страна Йост предприел единственото, което му оставало. Убил я. Може би е щял да направи същото и с Йоланда, ако не е била защитена, обградена от любящото си семейство.