— Интересно — отбеляза Поаро.
— Да, но много е възможно да са куп лъжи. Никой друг май не знае за случката. Има една история за група млади безделници, които една нощ вдигали шум, сбили се и извадили ножове.
— Разбирам — каза Поаро. — Друга възможна причина за следите от кръв в двора.
— Може би момичето се е скарало с младежа и го е заплашило, че ще го застреля. Възможно е Мики да го е дочул и да е оплел всичко, особено ако точно тогава някоя кола е прогърмяла.
— Да — съгласи се Поаро и въздъхна, — това би обяснило доста добре нещата.
Мистър Гоуби обърна още една страничка от бележника си и си избра нов събеседник. Обърна се към радиатора.
— „Джошуа Рестарик Лтд.“. Семейна фирма. Съществува повече от сто години. Ползва се с добро име в Сити. Винаги е била много сериозна. Нищо впечатляващо. Основана е от Джошуа Рестарик през 1850. След Първата световна война се е разраснала и е направила големи инвестиции в чужбина, най-вече в Южна Африка, Западна Африка и Австралия. Саймън и Андрю Рестарик са последните от фамилията. По-големият брат Саймън е починал преди една година. Няма деца. Съпругата му е починала няколко години преди него. Андрю Рестарик изглежда е бил неспокойно момче. Сърцето му никога не е било в бизнеса, но всички твърдят, че е много способен. Избягал е с една жена, като оставил съпругата си и петгодишната си дъщеря. Заминал за Южна Африка. Бил е в Кения и на много други места. Не се е развел. Съпругата му починала преди две години. От известно време е била инвалид. Той пътувал много и изглежда, където и да е ходил е правил големи пари. Предимно от концесии от мини. Всичко, до което се е докосвал, е просперирало. След смъртта на брат си вероятно е решил, че е време да се установи на едно място. Оженил се отново и сметнал, че е най-подходящо да се върне и да създаде дом за дъщеря си. В момента живеят заедно с неговия чичо сър Родерик Хорсфийлд, който е брат на майка му. Но само временно. Съпругата му оглежда къщи из цял Лондон. Цената няма значение. Затънали са в пари.
— Зная — въздъхна отново Поаро. — Онова, което ми разказахте, е една история на непрекъснат успех, в която всеки прави пари, всеки принадлежи на добро семейство и е много уважаван. Роднините им са известни хора. Ценят ги в деловите среди. Има само едно-единствено облаче на небосклона. Едно момиче, за което се казва, че е „малко откачено“. Едно момиче, което се е забъркало със съмнителен приятел. Неведнъж вече е имал условна присъда. Момиче, което много вероятно се е опитало да отрови мащехата си и което или страда от халюцинации, или е извършило убийство! Уверявам ви, че всичко това никак не се съчетава с историята на успеха, която ми разказахте.
Мистър Гоуби поклати тъжно глава и доста неясно смотолеви: