— Мисля, че в момента не живее тук. Леглото й не е използвано. Вероятно все още е при роднините си в провинцията. Зная, че щеше да ходи при тях миналия уикенд.
— Да, сигурно още е там — каза мисис Оливър. — Аз й донесох тази книга. Една от моите книги.
Последното изречение не предизвика никакъв интерес у домашната помощница.
— Седях тук — продължи мисис Оливър, като потупа по едно кресло, — или поне така мисля. После май ходих до прозореца и може би до канапето.
Тя енергично заопипва с ръка под възглавниците на креслото. Жената постъпи по същия начин с канапето.
— Нямате представа колко влудяващо е, когато си загубиш подобно нещо — продължи непринудено мисис Оливър. — В него човек записва всичките си ангажименти. Сигурна съм, че днес трябва да обядвам с някоя много важна личност, но не мога да си спомня с кого и къде точно. Или може би беше за утре. Ако е така, то днес ще обядвам със съвсем друг човек. Боже господи!
— Много неприятно, мадам — каза жената съчувствено.
— Апартаментите тук са хубави — отбеляза мисис Оливър, като огледа наоколо.
— Този е доста нависоко.
— Е, но пък гледката е чудесна, нали?
— Да, но ако има източно изложение през зимата е доста студено, защото духа вятър. Прониква дори през металните рамки на прозорците. Някои хора са си сложили двойни прозорци. Не бих искала апартамент с такова изложение. Предпочитам хубавичко жилище на партера. Доста по-удобно е ако имате деца, нали знаете, за детските колички и всичко останало. Да, харесвам партера. Представете си, ако стане пожар.
— Да, наистина, би било ужасно — съгласи се мисис Оливър. — Предполагам, че има пожарна стълба?
— Не всякога можеш да стигнеш до изхода. Ужасявам се от пожари. Винаги съм се страхувала. А пък и тези апартаменти са толкова скъпи. Нямате представа какви наеми искат! Ето защо мис Холанд взе още две момичета да живеят с нея.
— О да, мисля, че се запознах с тях. Мис Кари е художничка, нали?
— Работи в една художествена галерия. Но май не си дава много зор. Рисува по малко. Разни крави и дървета, ама никога няма да познаете какво точно е имала предвид. Немарлива млада дама. Няма да повярвате в какво състояние е стаята й! А при мис Холанд всичко е като в аптека. По едно време беше секретарка в една компания за въглища, но сега е секретарка в Сити. Казва, че повече й харесва. Работи при един много богат господин, който наскоро се е върнал от Южна Америка или от там някъде. Баща е на мис Норма. Той помолил Мис Холанд да вземе при себе си дъщеря му като съквартирантка, когато едно от предишните момичета го омъжи и напусна, а тя му споменала, че търси друго момиче. Е, не можеше да му откаже, нали? След като й е работодател.
— А тя искаше ли да му откаже?
Жената подсмръкна.
— Мисля, че ако знаеше, щеше…
— Ако знаеше какво?
Въпросът бе зададен много директно.
— Май не бива много да приказвам. Не е моя работа…
Мисис Оливър продължи да я гледа с леко учудване. Госпожа Бърсалка се предаде.
— Не, че е лошо момиче. Малко е завеяна, ама те почти всички са такива. Мисля си обаче, че трябва да иде на лекар. Има моменти, когато не знае какви ги мърши, или къде се намира. Понякога може доста да ви стресне… Изглежда точно като племенника на моя мъж, след като е имал пристъп. (Да знаете само какви пристъпи има!) Аз обаче не съм чувала да се е случвало с нея. Може би гълта разни работи. Мнозина го правят.
— Май ходи с един млад човек, когото семейството й не одобрява?
— Да, чувала съм. Бил идвал тук веднъж-дваж, но аз никога не съм го виждала. Като че ли е един от онези модерните. Мис Холанд не го харесва, но какво може да направите в днешно време? Момичетата вършат каквото си искат.
— Понякога днешните момичета могат много да те разстроят — отбеляза мисис Оливър и се опита да изглежда сериозна и благоразумна.
— Не са възпитани правилно. Така мисля аз.
— Боя се, че сте права. Не, наистина не са. Мисля си, че за момиче като Норма Рестарик щеше да е по-добре да си стои вкъщи, а не да живее сама в Лондон и да си изкарва прехраната като декоратор.
— На нея не й харесва вкъщи.
— Така ли?
— Има мащеха. Момичетата не харесват мащехите си. От онова, което съм чувала, май мащехата й е направила всичко, което е могла, опитала се е да се разбере с нея, да разкара онези ужасни младежи далеч от къщата и други такива неща. Тя е наясно, че момичетата често си избират неподходящи младежи и могат много да си изпатят. Понякога… Благодарна съм, че нямам дъщери — изрече прочувствено домашната помощничка.