— За вас ли е? — попита го. — Мистър Порит? Една дама го остави.
— А, да. И как разбрахте, че е за мен?
— Дамата каза, че ще ви позная по мустаците. Каза, че никога преди не съм виждала такива мустаци. И си е вярно — добави тя, като го загледа.
— Е, благодаря ви много.
Поаро взе лодката от нея, разгъна я и я приглади. Прочете няколкото набързо надраскани с молив думи: „Той си тръгва. Тя остава, така че ви я поверявам, а аз ще го последвам“. Беше подписано „Ариадни“.
— Да — каза Поаро, като сгъна бележката и я пъхна в джоба си. — За какво говорихме? Струва ми се, за чувството ви за хумор, мис Рестарик.
— Само името ми ли знаете или… или знаете всичко за мен?
— Зная нещичко. Вие сте мис Норма Рестарик. Адресът ви в Лондон е „Бороудин Меншънс“ 67. А домашният ви адрес е „Кросхеджис“, Лонг Бейзинг. Там Живеете с баща си и мащехата си, един възрастен чичо и… о, да, и едно момиче au pair. Както виждате, добре съм информиран.
— Накарали сте някой да ме следи?
— Не, не — възпротиви се Поаро. — Не е така. Давам ви честната си дума.
— Но не сте полицай, нали? Не ми казахте, че сте такъв.
— Не, аз не съм полицай.
Подозрителността и предизвикателното й държание се разчупиха.
— Не зная какво да правя — каза тя.
— Не ви принуждавам да ме наемете — обади се Поаро. — Както се изразихте, твърде стар съм за тази цел. Може да сте права. Но след като зная коя сте, както и някои неща за вас, няма причина да не обсъдим приятелски проблемите, които ви тревожат. Не трябва да забравяте, че старите хора, въпреки мнението, че са неспособни за действия, имат голям опит, от който да черпят.
Норма продължи да го гледа недоверчиво, с широко отворени очи. Точно този поглед преди беше смутил Поаро. Но тя изглежда се чувстваше като в капан или поне за момента, прецени Поаро, и имаше желание да говори за проблемите си. Хората винаги споделяха лесно с него.
— Мислят, че съм побъркана — каза тя рязко — А и аз си мисля, че… съм побъркана. Луда.
— Твърде интересно — отбеляза весело Еркюл Поаро. — За тези неща има най-различни названия. Много внушителни названия. Названия, пробутани от психиатри, психолози и други такива. Но когато казвате „побъркана“, думата говори съвсем ясно на обикновените хора какво е състоянието ви. Eh bien, в такъв случай, вие побъркана ли сте, или изглеждате побъркана, или си мислите, че сте побъркана, или може би наистина сте побъркана. Но въпреки това, не може да се каже, че състоянието ви е сериозно. От подобно заболяване страдат много хора и то обикновено се лекува лесно с подходящите средства. Случва се, защото хората са били подложени на голям стрес, имат много грижи, учили са прекалено много за изпити, обръщали са голямо внимание на емоциите си, твърде религиозни са или пък изобщо не са религиозни, или имат основателни причини да мразят бащите или майките си. Или, разбира се, може да страдат просто от нещастна любов.
— Имам мащеха. Мразя я, а вече ми се струва, че мразя и баща си. Май станаха много, нали?
— Да, по-обичайното е да се мрази единият или другият — съгласи се Поаро. — Предполагам, че много сте обичали майка си. Разведени ли са или тя е починала?
— Почина преди около три години.
— Много ли я обичахте?
— Да. Струва ми се, че да. Ама, разбира се, че я обичах. Беше инвалид и се налагаше често да ходи в санаториуми.
— А баща ви?
— Баща ми вече беше заминал за чужбина. Отиде в Южна Африка, когато бях на пет или шест години. Мисля, че искаше да се разведе с майка ми, но тя не пожела. Там се захванал с мини или нещо подобно. Както и да е, пишеше и ми пращаше подаръци всяка Коледа, или намираше начин да ми бъдат предадени. Май това е всичко. Така че за мен той беше почти нереален. Завърна се преди една година, защото трябваше да се заеме с делата на чичо ми и разни финансови въпроси. И когато се върна вкъщи той… той доведе новата си съпруга.
— И вие не го одобрихте?
— Да.
— Но майка ви вече е била починала. Не е необичайно, нали знаете, за един мъж да се ожени отново. Особено когато години наред е бил разделен със съпругата си. Жената, която е довел, същата дама ли е, заради която е поискал развод от майка ви?
— О, не. Тази е млада. И е много красива. С баща ми се държи така сякаш е нейна собственост! — След кратка пауза продължи с доста променен, почти детски глас: — Вярвах, че сега много ще ме обича и ще се грижи за мен, но тя не му позволява. Тя е против мен. Тя ме отделя от него.