— А сега — започна мисис Оливър, когато гостът й най-сетне постави чашата на чинийката, облегна се назад с въздишка на задоволство и попи със салфетка остатъците от сметана по мустаците си, — какво се е случило?
— Ще ви кажа, съвсем накратко. Тази сутрин ме посети едно момиче. Знаете, че предпочитам предварително уговорените срещи. Разбирате ли, човек си има навици. Но тя настоя да я приема веднага, защото мисли, че може би е извършила убийство.
— Колко странно. Тя не знае ли?
— Точно така! C’est inoui9! Тъй че аз наредих на Джордж да я покани. Остана права! Отказа да седне. Просто стоеше, втренчила поглед в мен. Изглеждаше като малоумна. Опитах се да я предразположа. Но тя изведнъж заяви, че е променила решението си. Каза, че не иска да бъде груба, но… (как ви се струва?), но съм твърде стар…
Мисис Оливър изстреля няколко утешителни слова:
— Е, момичетата са такива. Всеки, който е над тридесет и пет за тях е с единия крак в гроба. Трябва да осъзнаете, че те нямат чувство за такт.
— Заболя ме — оплака се Еркюл Поаро.
— О, на ваше място не бих се притеснявала. Разбира се, изразила се е много грубо.
— Няма значение. Не става дума само за чувствата ми. Разтревожен съм. Да, разтревожен съм.
— Е, по-добре забравете този инцидент — посъветва го мисис Оливър.
— Не разбирате. Аз съм обезпокоен за момичето. Тя дойде при мен за помощ. Изведнъж реши, че съм твърде стар, твърде стар, за да й бъда полезен. Сбърка, естествено. После избяга. Но уверявам ви, тя се нуждае от помощ.
— Не мисля, че е така — опита се да го успокои мисис Оливър. — Момичетата обикновено вдигат много шум за нищо.
— Не. Грешите. Тя се нуждае от помощ!
— Наистина ли смятате, че е извършила убийство?
— А защо не? Така каза.
— Да, но… — Мисис Оливър замълча, после бавно изрече: — Заявила е, че може би го е направила. Но какво е имала предвид?
— Точно така. Няма логика.
— Кого е убила или смята, че е убила?
Поаро вдигна рамене.
— И защо е убила някого?
Поаро отново вдигна рамене.
— Разбира се, причините биха могли да бъдат различни — оживи се мисис Оливър и отприщи богатата си фантазия. — Може би е връхлетяла с, колата си върху някой и е избягала. Може би на някоя скала е била нападната от мъж, борили са се и тя е успяла да го бутне. Може би е сбъркала и е дала на някого погрешно лекарство. Може да е била на някое от онези партита с наркотици и да се е сбила с някого. После, когато е дошла на себе си, е открила, че го е намушкала. Може…
— Assez10, мадам, assez!
Но писателката вече се бе развихрила:
— Може би е била медицинска сестра в операционна зала и е дала неподходяща упойка или… — изведнъж спря, за да си изясни някои подробности — Как изглежда?
Поаро се замисли за момент.
— Офелия, лишена от физическа привлекателност.
— О, Боже! — възкликна мисис Оливър. — Почти си и представям. Колко странно!
— С поред мен не е силен характер. Не е човек, който може да се справи с трудностите. Не е от хората, които са способни да предвиждат опасностите, а е от онези, които другите си казват: „Трябва ни жертва. Тази е подходяща.“
Но мисис Оливър вече не го слушаше. Беше заровила ръце в изобилните си букли. Поаро добре познаваше този жест.
— Чакайте! — извика развълнувано тя. — Чакайте!
Поаро повдигна вежди в очакване.
— Не ми казахте името й — продължи мисис Оливър.
— Не се представи. Жалко наистина.
— Чакайте! — възкликна отново домакинята и свали ръцете си, като въздъхна дълбоко. Една от великолепните й букли се откачи от косата, плъзна се по раменете й и падна на пода. Поаро я вдигна от земята и дискретно я постави на масичката.
— Е — изрече мисис Оливър вече поуспокоена. Нагласи една-две фиби в косата си и замислено поклати глава и продължи: — А кой е казал на момичето за вас, мосю Поаро?
— Никой, доколкото зная. Естествено тя не може да не е чувала за мен.
Мисис Оливър си помисли, че думата „естествено“ съвсем не бе подходяща в случая. Според нея естествена бе само убедеността на Поаро, че всички са чували за него. Всъщност много хора биха погледнали озадачено, при споменаване на името „Еркюл Поаро“, особено тези от по-младото поколение. „Но как да му го кажа, без да го обидя?“ — помисли мисис Оливър.