— Не са Трефузис. Сега си спомних. Казват се Рестарик.
— Но това е съвсем различно.
— Да, така е. Корнуолска фамилия, нали?
— Значи там живеят мистър и мисис Рестарик и знаменитият възрастен чичо. И той ли се казва Рестарик?
— Не. Той е сър Родерик някой си.
— Освен тях в къщата живеят още момичето au pair11 и дъщеря му. Други деца има ли?
— Струва ми се, че не, но не зная със сигурност. Между другото дъщеря му не живее с тях. Беше дошла само за уикенда. Предполагам, че не се разбира с мащехата си. Работи в Лондон и се е хванала с едно момче, което, доколкото разбрах, те не одобряват.
— Изглежда знаете доста за семейството.
— О, ами човек подочува това-онова. Приятелите ми Лоримър са от приказливите. Постоянно бърборят за този или онзи. Така човек научава клюките за всички, които живеят наоколо. Въпреки че понякога ги обърквам. Ех, да можех да си спомня малкото име на това момиче! Беше нещо свързано с песен… Тора? „Говори ми, Тора.“ Тора, Тора, нещо такова. Или може би Майра? Майра, „О, Майра, цялата ми любов е за теб.“ Нещо подобно. „Сънувах се в мраморни зали“ Норма? Или беше Маритана? Норма… Норма Рестарик. Точно така. Сигурна съм. — После продължи несвързано: — Тя е трето момиче.
— Струва ми се казахте, че е единствено дете.
— Да… или поне така мисля.
— Тогава какво имате предвид като казвате, че е трето момиче?
— Боже мили, не знаете ли какво е трето момиче? Не четете ли „Таймс“?
— Преглеждам съобщенията за раждания, смърт и сватби. Интересни са ми.
— Не, имам предвид първата страница с обяви. Но мече май не са на нея. Мисля да си купувам някой друг вестник. Ей сега ще ви покажа.
Тя отиде до една малка масичка и измъкна един брой ма „Таймс“, разлисти го и му го показа.
— Ето, вижте. „ТРЕТО МОМИЧЕ за удобен апартамент на втория етаж, самостоятелна стая, централно отопление, Ърлс Корт.“ „Търси се трето момиче за съквартирантка в апартамент. Пет гвинеи на седмица, самостоятелна стая.“ „Търси се четвърто момиче. Гиджънтс Парк. Самостоятелна стая.“ В днешно време на момичетата им харесва да живеят по този начин. По-добре е, отколкото в общежитие или при родителите си. Обикновено едно момиче наема обзаведен апартамент, след което си търси съквартирантки, за да делят наема. Второто момиче най-често е приятелка. После чрез обява намират трето, ако не познават друго подходящо. И, както виждате, дори успяват да намерят място и за четвърто. Първото момиче взима най-хубавата стая, второто плаща по-малко, а третото — още по-малко, но е завряно в миша дупка. Споразумяват се коя вечер от седмицата всяка от тях може да ползва апартамента, за да си кани гости или за нещо подобно. Получава се доста добре.
— И къде в Лондон живее момичето, което вероятно се казва Норма?
— Както вече казах, не зная почти нищо за нея.
— А можете ли да научите?
— О, да, струва ми се, че няма да е трудно.
— Сигурна ли сте, че никой не спомена за нечия неочаквана смърт?
— Имате предвид в Лондон или в дома на семейство Рестарик?
— И двете.
— Не мисля. Искате ли да поразпитам?
Очите на мисис Оливър заискриха от вълнение. Духът на разследването вече я бе завладял.
— Би било много мило от ваша страна.
— Ще позвъня на семейство Лоримър. Всъщност сега е съвсем удобно — и тя тръгна към телефона. — Трябва да се сетя за основателна причина или да си съчиня някоя.
Тя погледна колебливо към Поаро.
— Но естествено. Разбира се от само себе си. Вие сте жена с въображение, няма да се затрудните. Но не прекалявайте. Бъдете умерена.
Мисис Оливър го стрелна разбиращо.
Тя набра централата и поиска нужния й номер. Обърна глава към госта си и прошепна:
— Имате ли писалка, лист хартия или бележник? Нещо, на което да запиша имената и адресите.
Поаро вече бе приготвил бележника си и кимна утвърдително с глава.
Мисис Оливър долепи ухо обратно към слушалката и потъна в дълъг разговор. Поаро внимателно слушаше думите й.
— Ало. Мога ли да говоря с… О, ти ли си, Наоми. Обажда се Ариадни Оливър. О, да… ами, имаше много хора… О, искаш да кажеш стареца?… Не, знаеш, че аз не… Практически сляп?… Мислех си, че ходи в Лондон с малката чужденка… Да, сигурно доста ги тревожи понякога, но тя изглежда се справя добре с него… Едно от нещата, за които ти се обаждам, е да те попитам за адреса на момичето… Не, имам предвид дъщерята на Рестарик… Някъде в Саут Кенсингтън, нали? Или май беше в Найтсбридж? Ами, обещах й една книга и си записах адреса й, но, както обикновено, го загубих. Дори не си спомням името й. Тора или Норма?… Да, знаех си, че е Норма… Почакай малко, да взема писалка… Да, готова съм… „Бороудин Меншънс“ 67… Зная го, големият блок, който прилича на затвор… Да, сигурна съм, че апартаментите са много удобни, с централно отопление и всичко останало… Кои са другите две момичета, с които живее?… Нейни приятелки?… Или по обява?… Клодия Рийс-Холанд… Баща й е депутат, нали?… А другото кое е?… Не, не очаквах да я познаваш… Предполагам, че е симпатична… С какво се занимават? Приличат на секретарки, нали?… О, мислиш, че второто момиче е декоратор или работи в художествена галерия… Не, Наоми, разбира се, че не искам да зная точно… Просто се чудя с какво се занимават момичетата в днешно време… Ами, за мен е важно да го зная заради книгите, които пиша… Човек трябва винаги да е в крак с живота… Какво ми спомена за някакъв приятел?… Да, но човек се чувства безпомощен, нали? Имам предвид, че момичетата вършат онова, което им харесва… Той много ужасно ли изглежда? Да не е от онези небръснатите и мръсните? О, носи брокатени жилетки и е с дълга кестенява коса, до раменете… Да, толкова е трудно да познаеш дали е момче или момиче, нали?… Да, понякога, ако са красиви, приличат на Ван Дайк… Какво казваш? Че Андрю Рестарик го мрази?… Да, с бащите обикновено е така… Мери Рестарик?… Е, предполагам, че е нормално да не се разбираш с мащехата си. Сигурно е била много доволна, когато момичето си е намерило работа в Лондон. Какво искаш да кажеш с това, че хората говорят?… Не са ли открили какво й има?… Кой казва?… Да, но какво са потулили?… О, една медицинска сестра… споделила е с гувернантката на Дженър? Имаш предвид съпруга й? О, разбирам… лекарите не са могли да установят… Не, но хората са толкова злонамерени. Съгласна съм с теб. Обикновено тези неща са твърде далеч от истината… О, стомашно, така ли?… Но колко невероятно. Да не би да искаш да кажеш, че хората са споменали, как му беше името, Андрю?… Мислиш, че е лесно да се направи с някой от онези препарати против плевели… Да, но защо?… В случая не става дума за съпруга, която мрази от години. Тя му е втора жена, много по-млада от него и красива… Да, предполагам, че може да е това… Но защо би го направила чужденката?… Мислиш, че може би е била обидена на мисис Рестарик… Тя е доста симпатично младо създание… Андрю може да я е харесал… Нищо сериозно, разбира се, но е могло да ядоса Мери. Може би се е нахвърлила върху момичето и…
11
Au pair (фр.) — лице, което извършва определени услуги срещу храна и квартира, за да учи езика. — Б.пр.