С крайчеца на окото си мисис Оливър забеляза, че Поаро й прави енергични знаци.
— Един момент, скъпа — извини се тя. — Хлебарят е. Почакай малко.
Поаро изглеждаше обиден.
Тя остави слушалката, прекоси бързо стаята и дръпна Поаро в другия край.
— Да? — попита настоятелно тя, сдържайки дъха си.
— Хлебар! — възкликна начумерено Поаро. — Аз!
— Е, трябваше бързо да измисля нещо. За какво ми правихте знаци? Разбрахте ли тя какво…
Поаро я прекъсна.
— Ще ми разкажете. Зная достатъчно. Онова, което искам да направите, като използвате неограничените си възможности за импровизация, е да измислите някакъв правдоподобен претекст, за да посетя семейство Рестарик… например един ваш стар приятел ще се намира за кратко в съседство. Можете да кажете…
— Оставете на мен. Ще измисля нещо. Под друго име ли ще се представите?
— Естествено, че не. Нека поне се опитаме да го направим по-простичко.
Мисис Оливър кимна и се забърза към телефона.
— Наоми? Не си спомням за какво говорихме. Защо постоянно някой се появява и прекъсва човек точно, когато си говори приятно? Не мога дори да си спомня за какво ти се обадих… О, да… За адреса на онова дете Тора… искам да кажа Норма, и ти ми го даде. Но имаше и още нещо, което исках… О, спомних си. За един мой стар приятел, най-очарователния човек. Всъщност онзи ден споменах за него. Казва се Еркюл Поаро. Ще бъде на гости в съседство на семейство Рестарик и много би искал да се срещне със стария сър Родерик. Познава го добре и му се възхищава за някакво невероятно разкритие през войната… или беше за нещо, свързано с науката. Така или иначе той много би искал „да го посети и да му поднесе почитанията си“, както се изрази. Мислиш ли, че е удобно? Би ли ги предупредила? За да не е изненадат. Предай им да го накарат да им разкаже някоя шпионска история… Той… какво? О! Пристигнали са косачите? Да, разбира се, че трябва да прекъснем. Дочуване.