— Не си спомням. Аз… ами, предполагам, че сигурно съм си мислила за нещо.
— Един ягуар се движеше много бързо, а от другата страна на улицата идваше автобус. Тази кола не целеше да ви прегази или нещо такова, нали?
— Аз… не, не, сигурна съм, че не. Искам да кажа…
— Е, чудех се… Значи е било нещо друго, нали?
— Какво имате предвид?
— Ами, знаете ли, би могло да бъде нарочно.
— Какво имате предвид под нарочно?
— Всъщност си мислех дали не се опитвахте да се самоубиете — той неочаквано попита: — Опитвахте ли се?
— Аз… не… ами… не, разбира се, че не.
— Ако сте се опитвали, избрали сте ужасно глупав начин — промени леко тона си той. — Хайде сега, трябва да си спомняте нещо.
Тя отново започна да трепери.
— Помислих си… помислих си, че всичко ще свърши. Помислих…
— Значи се опитахте да се самоубиете, така ли? Какво се е случило? На мен можете да кажете. Приятелят ли? Това би накарало човек да се чувства много зле. А и си въобразяваме, че ако се самоубием, ще го накараме да съжалява, но човек никога не бива да се доверява на подобни мисли. Хората не обичат съжалението или мисълта, че нещо е станало по тяхна вина. Приятелят само ще каже: „Винаги съм смятал, че тя е неуравновесена. Така дори е по-добре“. Спомнете си го, когато следващия път се опитате да стоите на пътя на връхлитащи ягуари. Дори те имат чувства, с които трябва да се съобразяваме. Това ли беше проблемът? Изоставил ви е приятелят?
— Не — отвърна Норма. — О, не. Точно обратното.
И тя изведнъж добави:
— Той иска да се ожени за мен.
— Едва ли по тази причина сте решили да се хвърлите под ягуара.
— Да, така е. Направих го, защото… — Тя замълча.
— По-добре ще е да ми разкажете, не мислите ли?
— Как се отзовах тук? — попита Норма.
— Доведох ви тук с такси. Като че ли не бяхте ранена. Предполагам само няколко драскотини. Обаче изглеждахте уплашена до смърт и бяхте изпаднали в шок. Попитах ви за адреса, но вие ме погледнахте сякаш не разбирате какво ви говоря. Започнаха да се събират хора. Така че спрях едно такси и ви доведох тук.
— Това лекарски кабинет ли е?
— Да, лекарски кабинет е и аз съм лекарят. Казвам се Стилингфлийт.
— Не искам лекар! Не искам да говоря с лекар! Искам…
— Успокойте се, успокойте се. През последните десет минути говорите с лекар. Какво имате против лекарите, всъщност?
— Страхувам се. Страхувам се, че лекарят ще каже…
— Хайде сега, скъпо момиче, не ви говоря като лекар. Гледайте на мен просто като на непознат, който е бил достатъчно чевръст да ви спаси от смърт или по-вероятно от счупени ръка или крак, наранена глава или от нещо още по-лошо, което би ви направило инвалид за цял живот. Има и други неприятности. Ако се установи, че сте се опитали да се самоубиете, можете да се озовете в съда. И все още е възможно, ако се докаже, че е така. Не бихте отрекли, че съм откровен с вас. Редно е да ми се реванширате, като бъдете откровена с мен и ми обясните защо, по дяволите, се страхувате от лекарите. Какво са ви сторили лекарите?
— Нищо. Нищо не са ми сторили. Но се страхувам, че биха могли…
— Биха могли какво?
— Да ме затворят.
Доктор Стилингфлийт повдигна рижите си вежди и я погледна.
— Добре, добре. Имате много странна представа за лекарите. Защо ми трябва да ви затворя? Искате ли чаша чай? — попита я той. — Или предпочитате опиат или транквилант? Вашите връстници много си падат по тях. И вие ли сте по тази част?
— Не… наистина не — поклати тя глава.
— Не ви вярвам. Както и да е, защо е тази тревога и песимизъм? Не сте душевно болна, нали? Не бих казал, че сте. Докторите съвсем не се стремят да затварят хората. Приютите за душевно болни са достатъчно пълни вече. Трудно е да се настани още един човек. Всъщност напоследък освобождават много хора. Положението е толкова безнадеждно, че просто ги изхвърлят навън, и то дори такива, които непременно би трябвало да бъдат държани там. Всичко в тази страна е претъпкано. Е — продължи той, — какво ще предпочетете? Нещо от шкафа ми с лекарствата или една чаша хубав старомоден английски чай?
— Аз… Бих искала чай — каза Норма.
— Индийски или китайски? Така се пита, нали? Имайте предвид обаче, че не съм сигурен дали имам китайски.
— Предпочитам индийския.
— Добре.
Той отиде до вратата, отвори я и извика:
— Ани, донеси чай за двама.
Върна се, седна и каза:
— Сега, нека си изясним нещата, млада госпожице. Между другото, как се казвате?
— Норма Рее… — и тя спря.
— Да?
— Норма Уест.
— Е, мис Уест, нека сме наясно. Вие не сте ми пациентка и аз не ви лекувам. Жертва сте на улична злополука, нека така да гледаме на случая. Струва ми се, че и вие искахте така да изглежда, което пък би причинило големи неприятности на човека с ягуара.