— Значи е била отмъстителна.
— Смятам, че отмъщението ѝ бе насочено към Луиз.
— Луиз?
Той усети, че момичето леко се скова.
— Не си спомням… казах ви… не помня никакви имена.
— Няма значение. Разказвахте ми за жената, с която е избягал баща ви. Нали така?
— Да. Мама казваше, че тя много пиела, взимала наркотици и щяла да свърши зле.
— Но не знаете дали е станало така?
— Нищо не зная… — Вълнението ѝ нарастваше. — Бих искала да не ми задавате въпроси! Нищо не зная за нея! Оттогава не съм чувала за нея. Бях я забравила. Вие ми я припомнихте. Повтарям ви, че нищо не зная.
— Добре, добре — успокои я доктор Стилингфлийт. — Не се ядосвайте толкова. Не бива да се тревожите за минали истории. Нека помислим за бъдещето. Какво възнамерявате да правите?
— Не зная — въздъхна дълбоко Норма. — Няма къде да отида. Не мога… по-добре ще е… сигурна съм, че ще е по-добре… да сложа край на всичко… само дето…
— Само дето не можете да опитате втори път, нали? Би било много глупаво, ако го направите, уверявам ви, моето момиче. Значи няма къде да отидете, няма на кого да се доверите. А имате ли някакви пари?
— Да, имам сметка в банката. Всеки три месеца баща ми превежда по нея пари, но не съм сигурна… Мисля, че може би ме търсят вече. Не искам да ме намерят.
— Не е нужно да ви намерят. Ще се погрижа за това. Ще ви заведа на едно място наречено Кенуей Корт. Не е толкова хубаво, колкото звучи. Нещо като санаториум за възстановяване на здравето, където хората ходят да си починат. Няма лекари, нито кушетки. И няма да бъдете затворена там. Обещавам ви. Можете да си тръгнете, когато пожелаете. Можете да закусвате в леглото и, ако ви харесва, да се излежавате по цял ден. Там ще си починете добре. Някой ден аз ще дойда, за да си поговорим и да решим заедно някои от проблемите ви. Това устройва ли ви? Искате ли?
Норма го погледна. Седеше с безизразно лице, втренчила се в него. Най-сетне бавно кимна с глава.
Късно вечерта на същия ден, доктор Стилингфлийт се обади по телефона.
— Добре изпълнена операция за отвличане — каза той. — Тя е в Кенуей Корт. Дойде като агънце. За сега не мога да ви кажа много. Момичето е натъпкано с наркотици. Бих казал, че е взимала всякакви такива неща, дори и ЛСД… От известно време е била непрекъснато дрогирана. Твърди, че не е, но не бих се доверил на онова, което казва. — Той послуша за момент и продължи. — Не питайте мен! Човек трябва да подходи много внимателно. — Много лесно губи самообладание… Да, уплашена е от нещо. Или се прави, че е уплашена от нещо… Все още не зная, не мога да кажа. Имайте предвид, че хората, които взимат наркотици, са опасни. Не можете да вярвате на думите им. Не бива да прибързваме и не искам да я стряскам… От дете има комплекс към баща си. Бих казал, че не е била много привързана към майка си, която изглежда е била много неприветлива жена. От типа лицемерни мъченици. Според мен бащата е бил весел човек и не е могъл да понесе семейния живот с такава жена… Познавате ли някоя Луиз? Изглежда, че това име я плаши. Бих казал, че е намразила първо нея. Отнела е бащата, когато детето е било на пет години. На тази възраст децата не разбират много неща, но много бързо започват да чувстват неприязън към човека, когото смятат за виновен. Очевидно не е виждала баща си до преди няколко месеца.
Мисля, че си е мечтала да бъде любимката на татко и той да я пази като зеницата на окото си. Вече няма никакви илюзии. Бащата се е върнал със съпруга, при това млада и привлекателна. Не се казва Луиз, нали?… Ами, само питам. Описах ви най-общо положението.
Гласът от другия край на телефона рязко попита:
— Какво казахте? Повторете.
— Казах ви, че ви описах най-общо положението.
Последва пауза.
— Впрочем има един дребен факт, който може да ви заинтересува. Момичето направи един доста неумел опит да се самоубие. Впечатлен ли сте?… А, не сте… Не, не е изпила опаковка аспирин, нито пък си е напъхала главата в газовата фурна. Втурна се между колите на улицата и се озова на пътя на един ягуар, който караше по-бързо, отколкото трябва. Успях да я дръпна навреме… Да, бих казал, че беше импулсивно… Тя си го призна. Обичайната класическа фраза — „искала да се отърве от всичко“.
Той изслуша бързия поток от думи после каза:
— Не зная. На този етап не мога да бъда сигурен… Засега картината е ясна. Нервно момиче, в превъзбудено състояние от употребата на твърде много наркотици от всякакъв вид. Не, не мога да ви кажа точно от какъв вид. Предлагат се всякакви, но предизвикват почти един и същи ефект. Може да настъпи чувство на объркване, загуба на паметта, агресивност или дори умопомрачение. Трудно е да се отличат естествените ѝ реакции от тези, дължащи се на наркотиците. Виждате ли, има две възможности. Или това момиче се самонавива и си въобразява, че е невротичка със склонност към самоубийство, което може и да е така, или всичко е куп лъжи. Ако второто е вярно, мисля, че е способна да измисли цялата история поради някаква нейна неясна засега причина и иска да създаде погрешна представа за себе си. Ако е така, прави го много умело. От време на време в картината, която обрисува обаче има нещо не съвсем наред. Дали е много хитра малка актриса, играеща роля или наистина е душевно болна със склонност към самоубийство? Може да са и двете… Вие как мислите?… А а-а, ягуара!… Да, караше твърде бързо. Мислите, че може да не е било опит за самоубийство? Че ягуарът е искал да я прегази? — Той се замисли минута-две и продължи: — Не мога да кажа — бавно изрече той. — Може и така да е било. Да, може и така да е било, но ме го възприех по този начин. Проблемът е, че всичко е възможно, нали? Така или иначе, скоро ще измъкна още неща от нея. Почти успях да я накарам да повярва, че може да ми се довери, но не бива да бързам и да предизвикам подозрението ѝ. Скоро ще стане по-доверчива и ако наистина страда от душевно заболяване, накрая ще ми каже всичко. В момента е уплашена от нещо… Ако ме будалка, ще трябва да разберем причината. Тя е в Кенуей Корт и мисля, че ще остане там. Предлагам да натоварите някой да я следи ден-два и ако се опита да напусне, по-добре ще е да я последва някой, който тя не познава.