— И… и ако я намерите…
— Но ако желаете аз да я открия, мистър Рестарик, трябва да ми разкажете всички подробности.
— Но аз ви ги казах. Времето, мястото, където следва да бъде. Мога да ви дам списък на приятелите ѝ…
— Не, не — поклати Поаро енергично глава. — Предлагам да ми кажете истината.
— Намеквате, че не съм ви казал истината?
— Не цялата. Сигурен съм. От какво се боите? Кои са неизвестните факти — тези, които трябва да зная, ако искам да успея. Дъщеря ви мрази мащехата си. То е съвсем явно и в него няма нищо учудващо. Напълно естествена реакция. Трябва да помните, че дълги години тя тайно може би ви е идеализирала. Често се случва при несполучливи бракове, когато чувствата на детето са силно наранени. Да, да, зная какво говоря. Ще кажете, че децата забравят. Вярно е. Дъщеря ви би могла да ви забрави в смисъл, че когато ви види отново, може да не си спомни лицето или гласа ви. Тя си е създала собствена представа за вас. Вие сте заминали. Тя е искала да се върнете. Несъмнено майка ѝ е избягвала да говори за вас и следователно тя още повече си е мислила за вас. Все повече и повече сте придобивали важно значение за нея. И защото не е могла да говори за вас с майка си, тя е реагирала по най-естествения начин за едно дете — обвинила е родителя, който е с нея за липсата на онзи, който си е отишъл. Казвала си е нещо от рода на: „Баща ми ме обичаше. Не харесваше майка“, което е породило идеализирането ви в нейните очи. Нещо като тайна връзка между вас двамата. Онова, което се е случило не е било по вина на баща ѝ. Никога не би го повярвала. О, да, често става така, уверявам ви. Разбирам нещо от психология. Така че, когато тя научава, че се връщате вкъщи и двамата ще се съберете отново, много от спомените, за които от години не се е сещала или ги е отхвърляла, сега изникват с нова сила. Баща ѝ се завръща! Двамата ще бъдат щастливи заедно! Не е подозирала, че ще има мащеха, докато не я е видяла. Тогава я обзема жестока ревност. Съвсем нормална реакция. Ревността ѝ се дължи частично и на факта, че съпругата ви е красива, умна и добре възпитана жена. Тези качества карат младите момичета да се чувстват обидени, защото им липсва самочувствие. Вероятно дъщеря ви е малко недодялана и страда от комплекс за малоценност. Така че, когато вижда интелигентната си и хубава мащеха, тя я намразва. Но с омразата на едно подрастващо момиче, почти дете.
— Е… — поколеба се Рестарик, — в известен смисъл такива бяха и думите на лекаря, когато се консултирах с него… Искам да кажа…
— А, значи сте се съветвали с лекар? — попита Поаро. — Сигурно сте имали причина да повикате лекар, нали?
— Не, нямаше нищо определено.
— О, не можете да кажете подобно нещо на Поаро. Не е било нищо. Било е сериозно и ще е по-добре да ми кажете, защото ако зная какво точно мисли момичето, ще мога по-лесно и по-бързо да постигна успех.
Рестарик помълча известно време, после се реши и каза:
— Това изисква пълна дискретност, мосю Поаро. Мога ли да разчитам на вас… имам ли вашата гаранция?
— Безусловно. Какъв е проблемът?
— Не съм сигурен.
— Да не би вашата дъщеря да е посегнала на съпругата ви? Нещо повече от детска грубост или говорене на неприятни неща? Нещо по-сериозно е било. Да не би да е направила опит за физическа разправа?
— Не, не беше опит за разправа… не физическа, но… нищо не бе доказано.
— Да, Да, разбирам.
— Здравето на съпругата ми се влоши много… — той се поколеба.
— Ясно… И какво беше естеството на заболяването ѝ? Вероятно нещо свързано с храносмилателната система? Някаква форма на ентерит?
— Бързо схващате, мосю Поаро. Много бързо. Да, беше на храносмилателната система. Оплакванията на жена ми бяха странни, защото тя винаги е имала чудесно здраве. Най-накрая я изпратиха в болница за „наблюдение“, както го нарекоха. За проверка.
— И какъв беше резултатът?
— Мисля, че не бяха напълно сигурни… Тя се оправи и се върна вкъщи. Но заболяването се повтори. Внимателно проверихме храната, която е приемала и приготвянето ѝ. Оказа се, че тя страда от една форма на чревно отравяне, за което сякаш нямаше причина. Направихме тестове на храната, която яде. Когато взеха проби от всичко, недвусмислено се потвърди, че в храните, които само тя консумира, е слагано определено вещество.
— Казано по-просто някой и е давал арсен. Така ли?
— Така е. Малки дози, които в крайна сметка биха довели до кумулативен ефект.
— Заподозряхте ли дъщеря си?
— Не.
— Мисля, че сте я заподозрели. Кой друг би могъл да го направи. Заподозрели сте дъщеря си.
— Частно казано, да — въздъхна дълбоко Рестарик.