— Не, не съвсем. Използвах времето, за да си купя обувки. Вижте ги. Красиви са нали? — и тя изпъна напред крака си.
Естествено кракът ѝ беше красив. Сър Родерик се вторачи в него.
— Е, да вървим да хванем влака — каза той. — Може би съм старомоден, но си падам по влаковете. Тръгват и пристигат навреме, или поне би трябвало. А тези коли се нареждат на опашка в часовете пик и можете да загубите час и половина в чакане. Коли! Пфу!
— Да наредя ли на Джордж да повика такси? — попита Еркюл Поаро. — Няма да ни затрудни, уверявам ви.
— Таксито ни чака — отвърна Соня.
— Ето на. Както виждате, тя мисли за всичко — сър Родерик доволно я потупа по рамото.
Начинът, по който тя погледна работодателя си, спечели одобрението на Поаро.
Той ги придружи до входната врата и любезно се сбогува. Мистър Гоуби беше излязъл от кухнята и го чакаше в коридора. Приличаше на техник, дошъл да провери газовата инсталация.
Джордж затвори входната врата, веднага щом те изчезнаха в асансьора. Обърна се и погледна Поаро.
— Мога ли да ви попитам какво мислите за тази млада дама, Джордж?
Поаро беше убеден, че в някои отношения Джордж беше безпогрешен.
— Ами, сър — започна Джордж, — ако ми позволите да се изразя така, бих казал, че той много е хлътнал, сър. Много дълбоко.
— Мисля, че сте прав — съгласи се Поаро.
— Не е необичайно за господа на тази възраст. Спомням си лорд Маунтбрайън. Имаше голям опит и ще речете, че бе по-отракан от другите, но ще останете изненадан. Една млада дама идваше да му прави масажи. Ще се удивите от нещата, които ѝ подари. Една вечерна рокля и прекрасна гривна с тюркоаз и диаманти. Уж за спомен. Не беше прекалено скъпа, но струваше доста нари. После кожена наметка. Не бе от норка, а от руски хермелин и малка официална чантичка. След това на брат ѝ се случиха неприятности, дългове или нещо такова, въпреки че понякога се чудя дали изобщо е имала брат. Лорд Маунтбрайън ѝ даде пари да плати дълга, защото тя бе твърде разстроена. Имайте предвид, че всичко беше платонично. Когато станат на тази възраст, господата изглежда си губят разума. Падат си по кротките, а не по дръзките.
— Не се съмнявам, че сте прав, Джордж — каза Поаро. — И все пак не отговорихте напълно на въпроса ми. Попитах ви какво мислите за младата дама.
— О, младата дама… Е, сър, не бих могъл да твърдя, но ми изглежда изпълнителна. Няма в какво да я упрекнете. Но бих казал, че знае какво прави.
Поаро влезе в гостната и направи знак на мистър Гоуби да го последва. Гостът седна на един стол по обичайния си начин, с прибрани крака. Извади от джоба си един омачкан бележник, внимателно го разтвори, след което се втренчи в сифона за сода.
— Относно произхода, който ме помолихте да проверя. Семейство Рестарик е много уважавано и добре поставено. Няма скандали около него. Бащата, Джеймс Патрик Рестарик, се е считал за твърд човек при сделки. От три поколения се занимават с този бизнес. Основал го е дядото, бащата го е разширил, а Саймън Рестарик го е доразвил. Преди две години Саймън Рестарик е имал проблеми със сърцето и здравето му се е влошило. Починал е от коронарна тромбоза преди около година. По-малкият брат, Андрю Рестарик, се е включил в бизнеса скоро след завършването на Оксфорд. Оженил се за Грейс Болдуин. Имат една дъщеря. Норма. Напуснал жена си и заминал за Южна Африка. С него тръгнала някоя си мис Бърел. Не е имало развод. Преди две години и половина мисис Андрю Рестарик е починала. От известно време била инвалид. Мис Норма Рестарик е била на пансион в девическото училище „Медоуфийлд“. Няма нищо срещу нея. — Като си позволи да плъзне поглед по лицето на Еркюл Поаро, мистър Гоуби отбеляза: — Всъщност всичко около семейството изглежда наред и законно.
— Няма „черна овца“, няма душевно болни?
— Изглежда, че не.
— Разочарован съм — каза Поаро.
Мистър Гоуби се направи, че не го е чул. Прочисти гърлото си, наплюнчи пръста си и обърна на следващата страница от бележника си.
— Дейвид Бейкър. Незадоволително досие. Два пъти е осъждан условно. Полицията се интересува от него. Бил е замесен в редица доста съмнителни афери. Смятали са, че има връзка с голяма кражба на картини, но не са намерили доказателства. Човек от артистичния пят. Няма сигурен доход, но се справя добре. Предпочита момичета с пари. Няма нищо против да живее за сметка на момичетата, които го харесват. Нито пък има нещо против бащите им да му плащат. Ако ме питате, истинско зло, но има достатъчно ум, за да стои далеч от неприятности.