Выбрать главу

Мистър Гоуби стрелна с очи Поаро.

— Познавате ли го?

— Да — отвърна Поаро.

— Какво е мнението ви, ако ми позволите да попитам?

— Същото като вашето… Колоритна личност — добави замислено Поаро.

— Харесва се на жените — продължи мистър Гоуби.

— Цялата работа е в това, че в днешно време те не обръщат внимание на добрите и трудолюбиви младежи. Предпочитат калпазаните и муфтаджиите. Обикновено казват: „Бедното момче, не е имало шанс.“

— Перчат се като пауни — отбеляза Поаро.

— Е, може и така да се каже — съгласи се колебливо мистър Гоуби.

— Смятате ли, че би посмял да цапардоса някого по главата?

Мистър Гоуби се замисли, след което бавно поклати глава, вперил поглед в електрическата камина.

— До сега не са го обвинявали в подобно нещо. Не казвам, че не би могъл, но ми се струва, че не е в негов стил. Той е от хитреците, а не от грубияните.

— Не, не мисля така — възрази Поаро. — А ако му платят? Тогава би ли могъл, как смятате?

— Би пречукал всяко момиче, ако си струва.

Поаро кимна. Спомни си нещо. Андрю Рестарик му показа чек, за да може да види подписа му. Поаро забеляза не само подписа, а и името на човека, за когото бе предназначен чека. Беше за Дейвид Бейкър и сумата бе голяма. Поаро се зачуди дали Дейвид Бейкър би отхвърлил такъв чек. Реши, че не. Мистър Гоуби определено поддържаше същото становище. През всички времена на неподходящите младежи или девойки са им плащали, за да се махнат. Синовете са се клели, а дъщерите са плакали, по парите са си пари. Дейвид притискаше Норма да се омъжи за него. Беше ли искрен? Възможно ли бе наистина да е влюбен в нея? Ако е така, не би било толкова лесно да бъде купен. Изглеждаше, че говори откровено. Без съмнение Норма му вярваше. Андрю Рестарик, мистър Гоуби и Еркюл Поаро бяха на друго мнение. Много по-вероятно бе те да са прави.

Мистър Гоуби прочисти гърлото си и продължи:

— Мис Клодия Рийс-Холанд. Там нещата са наред. Няма нищо срещу нея, тоест нищо съмнително. Баща ѝ е член на Парламента. Богат. Не е замесен в скандали. Не като някои депутати, за които сме чували. Завършила е училището „Лейди Маргарет Хол“, дошла в Лондон и изкарала курсове за секретарки. Първо е работила при един лекар на „Харли стрийт“, после се преместила във фирма за въглища. Първокласна секретарка. От два месеца работи за мистър Рестарик. Няма постоянен приятел, само неангажиращи връзки. Сама определя с кого да се среща. Липсват данни, че между нея и Рестарик има нещо. Аз лично мисля, че няма. Последните три години живее в един апартамент в „Бороудин Меншънс“. Наемът е доста висок. Обикновено го дели с други две момичета, но не приятелки. Идват и си отиват. От известно време там живее едно младо момиче Франсес Кари — второто момиче. Работи в галерията „Уедърбърн“, известно място на Бонд Стрийт. Специализирала се е в аранжиране на художествени изложби. Представяла се е в Манчестър, Бирмингам и понякога в чужбина. Била е в Швейцария и Португалия. Артистичен тип момиче. Има много приятели между художниците и актьорите. — Той замълча, отново прочисти гърлото си и погледна в малкия бележник. — Не можах да получа достатъчно данни от Южна Африка и не мисля, че ще мога. Рестарик много е обикалял. Кения, Уганда, Златния бряг, а известно време е бил и в Южна Америка. Пътувал е много. Неспокойна натура. Като че ли никой не го е познавал добре. Имал с достатъчно средства, за да отиде, където пожелае. Успял е също и да натрупа пари. Обичал е да ходи по диви места. Изглежда всички, които са имали работа с него, са го харесвали. Като че ли е роден пътешественик. Не е поддържал връзка с никого. Струва ми се, че три пъти са го обявявали за мъртъв. Потъвал из дивите места и дълго време не се обаждал. Но накрая винаги се появявал. Минавали пет-шест месеца и изниквал на съвсем различно място или в друга държава. Миналата година брат му внезапно починал в Лондон. Трудно го открили. Смъртта на брат му изглежда го е шокирала. Сигурно му е дошло до гуша, а и може би най-сетне срещнал подходящата жена. Доста по-млада от него. Казват, че била учителка. Уравновесена личност. Както и да е, изглежда че е бил решил да прекрати скитането си и да се върне у дома в Лондон. Освен, че самият той е много богат, оказал се е и единствен наследник на брат си.

— Историята на един успех и на едно нещастно момиче — заключи Поаро. — Бих искал да зная повече за нея. Потвърдихте всички факти, от които се нуждаех. За хората, които я заобикалят, които могат да ѝ повлияят и които са ѝ повлияли. Исках да науча нещо за баща ѝ, за мащехата ѝ, за момчето, в което е влюбена, за хората, с които живее и работи в Лондон. Сигурен ли сте, че около нея няма някакви случаи на смърт? Важно е…