Поаро се вцепени.
— Вие? Защо не ми казахте веднага?
— Защото току-що ми хрумна… когато споменахте за Офелия… дълга провиснала коса и невзрачен външен вид. От описанието ѝ се досетих, че всъщност съм я виждала. Съвсем наскоро. Така ми дойде на ум коя е тя.
— И коя е?
— За жалост не зная името ѝ, но мога лесно да го науча. Разговаряхме за частни детективи и аз споменах за вас и за някои от вашите изумителни разкрития.
— Дадохте ли ѝ адреса ми?
— Не, разбира се, че не. Нямах представа, че се е нуждаела от детектив. Мислех, че просто си говорим. Но няколко пъти споменах името ви и естествено би било много лесно да намери адреса ви в телефонния указател и да ви посети.
— Разговаряхте ли за убийства?
— Не си спомням добре. Дори не помня как стигнахме до разговора за детективи… освен ако, да, може би тя го е започнала…
— Тогава разкажете ми всичко, нищо, че не помните името ѝ. Разкажете ми всичко, което знаете за нея.
— Ами, беше миналия уикенд. Гостувах на семейство Лоримър. Не са много интересни, но ме заведоха на гости при едни техни приятели. Имаше много хора. Беше ми малко неудобно, защото, както знаете, не пия и домакините трябва специално за мен да търсят безалкохолни напитки, което им е доста досадно. Обикновено хората ми говорят колко харесват книгите ми и колко са искали да се запознаят с мен, а това ме притеснява и ме кара да се чувствам неловко и глупаво. Но някак си се справям. Казват ми колко обичат моя ужасен детектив Свен Хиерсон. Само ако знаеха колко го мразя! Но издателят постоянно ми повтаря да не го споменавам. Така или иначе, предполагам, че разговорът за детективите в реалния живот тръгна оттам. Разказах им за вас, а онова момиче се навърташе наоколо и ни слушаше. Когато споменахте за непривлекателната Офелия, изведнъж включих. Помислих си: „На кого ми напомня това описание?“ и ми просветна: „Ама разбира се. Момичето от онова парти“. Струва ми се, че тя беше от семейството на домакините, освен ако не я бъркам с друго момиче.
Поаро въздъхна. Винаги, когато човек разговаря с мисис Оливър, трябва да се въоръжи с голямо търпение.
— Кой беше домакинът?
— Мисля, че се казваше Трефузис или Трехърн. Нещо такова. Той е магнат. Богат. Важна клечка в Сити, но по-голямата част от живота си е прекарал в Южна Африка…
— Има ли съпруга?
— Да. Жена му е много красива. Доста по-млада от него. С пищна руса коса. Тя му е втора съпруга. Дъщеря му е от първия брак. Присъстваше и един ужасно стар чичо. Вече пооглушал, но особено знаменит. Ще е необходимо доста време, за да се изредят всичките му отличия. Адмирал или маршал от въздушните сили, или нещо такова. Струва ми се, че също е и астроном. Както и да е, има един голям телескоп, който стърчи от покрива. Предполагам обаче, че му е само хоби. Имаше и една чужденка, която вървеше подире му. Мисля, че го придружава до Лондон, за да го пази да не го сгази някоя кола. Хубавичка е.
Поаро обработи информацията, която му предостави мисис Оливър и се почувства почти като компютър.
— Значи в къщата живеят мистър и мисис Трефузис…
— Не са Трефузис. Сега си спомних. Казват се Рестарик.
— Но това е съвсем различно.
— Да, така е. Корнуолска фамилия, нали?
— Значи там живеят мистър и мисис Рестарик и знаменитият възрастен чичо. И той ли се казва Рестарик?
— Не. Той е сър Родерик някой си.
— Освен тях в къщата живеят още момичето au pair11 и дъщеря му. Други деца има ли?
— Струва ми се, че не, но не зная със сигурност. Между другото дъщеря му не живее с тях. Беше дошла само за уикенда. Предполагам, че не се разбира с мащехата си. Работи в Лондон и се е хванала с едно момче, което, доколкото разбрах, те не одобряват.
— Изглежда знаете доста за семейството.
— О, ами човек подочува това-онова. Приятелите ми Лоримър са от приказливите. Постоянно бърборят за този или онзи. Така човек научава клюките за всички, които живеят наоколо. Въпреки че понякога ги обърквам. Ех, да можех да си спомня малкото име на това момиче! Беше нещо свързано с песен… Тора? „Говори ми, Тора.“ Тора, Тора, нещо такова. Или може би Майра? Майра, „О, Майра, цялата ми любов е за теб.“ Нещо подобно. „Сънувах се в мраморни зали“ Норма? Или беше Маритана? Норма… Норма Рестарик. Точно така. Сигурна съм. — После продължи несвързано: — Тя е трето момиче.
— Струва ми се казахте, че е единствено дете.
— Да… или поне така мисля.
— Тогава какво имате предвид като казвате, че е трето момиче?
— Боже мили, не знаете ли какво е трето момиче? Не четете ли „Таймс“?
11
Au pair (фр.) — лице, което извършва определени услуги срещу храна и квартира, за да учи езика. — Б.пр.