— Имам чудесна идея — възкликна мисис Оливър. — Да предположим, че Андрю Рестарик е убил първата си съпруга, преди да замине за Южна Африка. Мисли ли сте върху тази възможност?
— Разбира се, че не съм мислил за нищо такова — отвърна възмутено Поаро.
— Е, аз пък мислих. Много интересно. Бил е влюбен в другата жена и е искал да се отърве от нея, така че я убива, без да бъде заподозрян.
От Поаро се изтръгна дълбока въздишка на раздразнение.
— Но съпругата му е починала единайсет или дванайсет години след заминаването му за Южна Африка, а детето му едва ли е било замесено в убийството на майка си, след като е било на пет години.
— Би могла да даде на майка си неподходящо лекарство или може би Рестарик просто ѝ е казал, че тя е умряла. В крайна сметка ние не знаем дали тя е мъртва.
— Аз зная — заяви Еркюл Поаро. — Направих запитване. Първата мисис Рестарик е починала на 14 април 1963 година.
— Откъде знаете тези неща?
— Наех човек да ги провери. Моля ви, мадам, не правете прибързани и невероятни заключения.
— Реших, че разсъжденията ми са доста умни — обиди се мисис Оливър. — Ако описвах случая в роман, щях да го обясня така. Детето щеше да го е извършило. Не по своя воля, а по нареждане на баща си е дало на майка си да пие отвара от стрити семена на татул.
— Nom d’un nom d’un nom! — възкликна Поаро.
— Добре, кажете вашия вариант.
— За съжаление нямам какво да предложа. Търся убийство, но не го намирам. Дори и след като Мери Рестарик се разболява, влиза в болница, поправя се и се връща вкъщи, после отново се разболява. Ако потърсят по-внимателно, вероятно ще открият арсен или нещо подобно скрито някъде от Норма.
— Точно това са намерили.
— Е, мосю Поаро, наистина, какво още искате?
— Искам да обърна малко повече внимание на значението на думите. Момичето ми каза същите думи, които е изрекла пред прислужника ми, Джордж. Тя нито веднъж не е произнесла: „Опитах се да убия някого“ или „Опитах се да убия мащехата си“. Говореше за убийство, което е било извършено, което вече се е случило. Определено се е случило. Използва минало време.
— Предавам се — каза мисис Оливър. — Просто не искате да повярвате, че Норма се е опитала да убие мащехата си.
— Не, аз смятам, че е напълно възможно Норма да се е опитала да го направи. Дори мисля, че вероятно така е станало. Допустимо е от психологическа гледна точка. При нейния размътен мозък. Но не е доказано. Помнете, че всеки би могъл да скрие арсен между вещите на Норма. Би могъл и баща ѝ да го направи.
— Вие май винаги си мислите, че съпрузите са тези, които убиват съпругите си — отбеляза мисис Оливър.
— Обикновено съпругът е най-вероятният извършител — поясни Еркюл Поаро, — така че човек преценява първо него. Би могло да бъде и момичето, Норма, или пък някой от прислугата, или момичето au pair, или старият сър Родерик. Или самата мисис Рестарик.
— Глупости. Защо?
— Може да има причини. Доста странни причини, но не и недопустими.
— Наистина, мосю Поаро! Не можете да подозирате всеки.
— Mais oui26, защо не. Подозирам всеки. Първо подозирам, после търся мотиви.
— И какви мотиви може да има бедната чужденка?
— Зависи от това какво прави в къщата, какви са мотивите ѝ да дойде в Англия и от още много други неща.
— Вие наистина сте луд.
— Или пък може да е Дейвид, вашият Паун.
— О, изсмукахте си го от пръстите. Дейвид не е бил там. Не се е доближавал до къщата.
— Доближавал се е. В деня, когато бях там, той се мотаеше из коридорите.
— Но не е слагал отрова в стаята на Норма.
— Откъде знаете?
— Но тя и това ужасно момче се обичат.
— Да, признавам, че така изглежда.
— Постоянно правите нещата да изглеждат сложни — оплака се мисис Оливър.
— Съвсем не. Нещата станаха сложни за мен. Нуждая се от информация. Само един човек може да ми я даде, но тя изчезна.
— Имате предвид Норма.
— Да, имам предвид Норма.
— Но тя не е изчезнала. Намерихме я, двамата с вас.
— Тя излезе от онова кафене и изчезна отново.
— Оставихте я да си отиде? — Гласът на мисис Оливър потрепери от укор.
— За съжаление!
— Позволихте ѝ да си отиде? Защо не се опитахте да я намерите отново?
— Не съм казал, че не съм се опитвал да я намеря.
— Но до момента не сте успели. Мосю Поаро, наистина ме разочаровахте.
— Имам хипотеза — каза малко занесено Поаро. — Да, имам хипотеза, но ми липсва един елемент и поради това тя няма смисъл. Разбирате, нали?
— Не — отговори мисис Оливър. Главата вече наистина я болеше.