— Да. За щастие смъртта е настъпила мигновено. Разбира се, може да е било и нещастен случай.
Поаро поклати глава.
— Мистър Макфарлън, не говорите сериозно. Сигурно е било нарочно.
— Е, на човек винаги му се иска да допусне по-безобидната възможност. Боя се, че тя не беше щастлива.
— Благодаря — каза Поаро, — за изключителната ви любезност. Ще мога да обрисувам много ясно картината на роднините ѝ във Франция.
Собствената му представа обаче съвсем не беше толкова ясна, колкото би искал. До момента нищо не подкрепяше хипотезата му, че смъртта на Луиз Шарпантие има важно значение. Замислено повтори малкото и име. Луиз… Защо това име му навяваше нещо познато? Той поклати глава. Благодари на мистър Макфарлън и си тръгна.
Глава седемнадесета
Главен инспектор Нийл изглеждаше много официален седнал зад бюрото си. Любезно поздрави Поаро и му посочи стол. Поведението на инспектора се промени веднага щом младият човек, който бе въвел Поаро, излезе.
— А сега пък кого преследваш, стари дяволе?
— Колкото до това, вече знаеш — отвърна Поаро.
— О да, изрових разни работи, но не мисля, че в тази дупка има нещо, което те интересува.
— Защо го наричаш дупка?
— Защото приличаш на котарак ловец. На котарак, който седи до дупката и чака да изскочи мишката. Е, ако питаш мен, точно в тази дупка няма мишка. Имай предвид, не казвам, че не можеш да изкопаеш някои съмнителни сделки. Знаеш ги тези финансисти. Смея да твърдя, че си падат по далаверите с разни там полезни изкопаеми, суровини, концесии, нефт и тем подобни. Но фирмата „Джошуа Рестарик“ има добра репутация. Фамилен бизнес… или поне е бил… но сега не можеш да го назовеш така. Саймън Рестарик не е имал деца, а брат му, Андрю Рестарик има само една дъщеря. От страна на майка ѝ има само една стара леля. Дъщерята на Андрю Рестарик е живяла с нея, след като е завършила училище и майка ѝ починала. Лелята е умряла преди шест месеца от удар. Струва ми се, че е била малко смахната. Числяла се е към няколко странни религиозни общества. Безобидни, общо взето. Саймън Рестарик е бил идеалният пример за хитър бизнесмен, а ѝ съпругата му е била подходяща за него. Оженили са се късно.
— А Андрю?
— Андрю изглежда е страдал от страст към пътешествията. Срещу него няма нищо лошо. Не се е задържал дълго наедно място. Бродил е из Южна Африка, Южна Америка, Кения и още много други места. Неведнъж брат му го е насилвал да се завърне, но неуспешно. Нито Лондон, нито бизнесът са му харесвали, но изглежда е наследил дарбата на рода Рестарик да прави пари. Търсил е полезни изкопаеми и други подобни неща. Не с бил ловец на слонове или археолог, или плантатор. Сделките му винаги са се оказвали успешни.
— Значи той също по свой начин е бизнесмен.
— Да, така излиза. Не зная какво го е накарало да се върне в Англия след смъртта на брат му. Възможно е новата съпруга… той се е оженил отново. Красива жена, доста по-млада от него. В момента живеят при стария сър Родерик Хорсфийлд. Неговата сестра е била омъжена за чичото на Андрю Рестарик. Но предполагам, че само временно ще живеят там. Всичко, което ти разказах новост ли е за теб? Или вече го знаеш?
— По-голямата част съм чувал — отвърна Поаро. — В семейството, от двете страни, има ли случай ма лудост?
— Мисля, че няма. Като изключим старата леля и нейните странни религии. А то не е необичайно за жена, която живее сама.
— Значи всичко, което можеш да ми кажеш, е, че те имат много пари — отбеляза Поаро.
— Много пари — повтори главен инспектор Нийл. — И всички са много уважавани. Забележи, част парите на фирмата са от Андрю Рестарик. Концесии, мини, находища в Южна Африка. Бих казал, че когато всички те бъдат разработени и излязат на пазара, струват наистина много пари.
— И кой ще ги наследи?
— Зависи на кого ще ги остави Андрю Рестарик. Но очевидно жена му и дъщеря му.
— Значи един ден и двете ще наследят огромна сума пари?
— Така е. Предполагам, че парите ще бъдат под попечителство. Обикновено така постъпват в Сити.
— Няма ли друга жена например, която да го интересува?
— Не се знае подобно нещо. Не ми изглежда вероятно. Той си има красива нова съпруга.
— Някой младеж лесно би могъл да научи всичко това — отбеляза замислено Поаро.
— Имаш предвид да се ожени за дъщерята ли? Нищо не би могло да го спре, дори да я поставят под съдебна опека или нещо подобно. После, разбира се, баща ѝ може да я лиши от наследство, ако пожелае.
Поаро погледна надолу към прилежно подготвения списък в ръката си.
— А какво ще ми кажеш за галерията „Уедърбърн“?
— Чудя се как си попаднал на нея. Да не би някои клиент да е искал съвет от теб относно фалшификат?