— Те търгуват ли с фалшификати?
— Хората не търгуват с фалшификати — отговори главен инспектор Нийл укорително. — Там се случи нещо доста неприятно. Един милионер о Тексас дошъл да купува картини и платил огромни суми. От галерията му продали един Реноар и един Ван Гог. Картината на Реноар представлявала глава на малко момиче. Но около тази картина има нещо неясно. Няма причини да смятаме, че галерията я е купила с непочтени намерения. По този случай имаше разследване. Пристигнаха много експерти и дадоха оценките си. Всъщност, както обикновено, мненията им бяха противоречиви. Галерията предложи да си я вземе обратно. Милионерът обаче отказа, защото най-популярният експерт се закле, че картината е оригинал и той му повярва. Въпреки това, оттогава върху галерията лежи сянка на съмнение.
Поаро отново погледна в списъка.
— А мистър Дейвид Бейкър? Проучихте ли го?
— О, той е един от онази младежка сган… Мотаят се на разни банди и нахълтват в нощни клубове. Живеят от наркотици… хероин… кокаин… Момичетата са луди по тях. От този тип, за който те сълзливо се вайкат, че животът му е бил толкова тежък, а той е толкова талантлив. Картините му не се харесват. Нищо друго, освен добрият стар секс, ако питаш мен.
Поаро отново се консултира със списъка си.
— Знаеш ли нещо за депутата Рийс-Холанд?
— От политическа гледна точка е добре. Има „чене“. Една-две малко съмнителни сделки, но се измъкна съвсем чист. Бих казал, че е доста хитър. Натрупа нари, но по малко подозрителен начин.
Поаро стигна до последната точка от списъка си.
— А сър Родерик Хорсфийлд?
— Приятен старец, но малко хахо. Какъв нюх имаш, Поаро, надушваш всичко, нали? Специалните служби имаха доста неприятности, поради манията да се пишат мемоари. Никой не знае какви неразумни разкрития ще последват. Всички се надпреварват да извадят на бял свят онова, което си спомнят за грешките на другите. Обикновено няма голямо значение, но понякога… знаеш, правителствата променят политиката си и не им се иска да бъде засегнато нечие самолюбие или да се разчуе нещо нередно, така че трябва да се опитаме да озаптим старците. Някои от тях не са никак лесни. Но ако искаш да надушиш нещо повече, трябва да отидеш в специалните служби. Не мисля, че има нещо нередно. Бедата е в това, че те не унищожават компрометиращите документи. Съхраняват всичко. Не смятам обаче, че има кой знае какво. Но имаме доказателства, че една държава слухти наоколо.
Поаро въздъхна дълбоко.
— Не ти ли помогнах? — попита главният инспектор.
— Много се радвам, че получих достоверна информация от официалната власт. Но не ми помогна много с онова, което ми каза. — Той отново въздъхна, после попита: — Какво би си казал, ако някой случайно ти подметне, че една жена, една млада привлекателна жена носи перука.
— Че в това няма нищо странно — отвърна главен инспектор Нийл и добави малко рязко: — Всеки път, когато пътуваме, жена ми си слага перука. Спестява ѝ доста главоболия с прическата.
— О, извинявай — каза Еркюл Поаро.
На сбогуване главният инспектор попита:
— Предполагам, че вече си научил всичко по онзи случай на самоубийство в блока, за който се интересува. Бях ти изпратил информация.
— Да, благодаря. Научих поне официалните факти. Едно сухо описание на случая.
— Има нещо, за което си спомних, докато говорихме. Сега ще се сетя. Тази история беше доста тъжна. Весела жена. Имала е слабост към мъжете и достатъчно пари, за да живее добре. Нямала е големи проблеми, но пиела твърде много и тръгнала по наклонената плоскост. А после ѝ влязла мухата, както често се случва с жени като нея. Решават, че имат рак или нещо такова. Консултират се с лекар, който им казва, че всичко е наред. Те се прибират у дома и решават, че докторът ги лъже. Ако питаш мен, причината обикновено е в откритието, че вече не са така привлекателни за мъжете, както преди. Това наистина ги потиска, горките. Да, непрекъснато се случват подобни неща. Мисис Шарпантие е само една от тези нещастници. Предполагам, че е била самотна, бедната. Не мисля че… — и той спря. — О, да. Разбира се. Спомних си. Пита ме за един депутат Рийс-Холанд. Той самият обича да се забавлява по един дискретен начин. Така или иначе Луиз Шарпантие е била негова любовница известно време. Това е.
— Връзката била ли е сериозна?
— Не бих казал. Ходили са заедно по разни съмнителни клубове. Нали знаеш, че държим под око подобни места. Но в пресата никога не се е появявало нищо. Нищичко.
— Разбирам.
— Но все пак връзката е продължила известно време. Виждали са ги заедно около шест месеца, но не считам, че тя е била единствена за него, нито пък той за нея. Така че от този факт не можеш нищо да извлечеш, нали?