— Да, има такава вероятност — отвърна Поаро. — В нейното състояние тя би могла да броди някъде, без да знае коя е. Или може да е претърпяла злополука, но е малко вероятно. Уверявам ви, че проучих всички болници и други подобни места.
— Нали не мислите, че тя е… нали не мислите, че тя е мъртва!
— Бъдете сигурен, че мъртва ще я намерим по-лесно, отколкото жива. Моля успокойте се, мистър Рестарик. Помнете, че тя може би има приятели, за които нищо не знаете. Приятели в някоя част на Англия, приятели, които има, откакто е живяла с майка си или с леля си. Или приятели, които са близки на нейни съученички. Нужно е време, за да се провери всичко. Може пък… трябва да се подготвите за това, че е с някой приятел.
— Дейвид Бейкър? Ако мислех, че…
— Тя не е с Дейвид Бейкър. Уверявам ви — каза сухо Поаро.
— Откъде да зная какви приятели има? — въздъхна Рестарик. — Ако я открия, когато я открия… по-добре да се изразя така… ще я измъкна от всичко това.
— Ще я измъкнете от какво?
— От тази страна. Мосю Поаро, нещастен съм, откакто се завърнах тук. Винаги съм мразил градския живот, отегчителната работа в канторите, дългите консултации с адвокати и финансисти. Животът, който харесвам, е свързан с пътуване, с местене от място на място, с ходене по диви кътчета. Този начин на живот е за мен. Не трябваше да го изоставям, а трябваше да повикам Норма да дойде при мен и, както казах, когато я открия, това ще бъде първото нещо, което ще направя. Няколко купувачи вече се свързаха с мен. Е, ще продам всичко при много изгодни условия. Ще взема парите и ще се върна обратно в страната, която означава нещо за мен, която е истинска.
— А какво ще каже жена ви?
— Мери? Тя е свикнала с онзи начин на живот. Тя идва от там.
— За les femmes с много пари Лондон може да бъде особено привлекателен — отбеляза Поаро.
— Тя ще постъпи както аз реша.
Телефонът на бюрото му иззвъня и той вдигна слушалката.
— Да? О, от Манчестър? Да, ако е Клодия Рийс-Холанд, свържете ме — той изчака една минута. — Здравей, Клодия. Да. Говори по-високо, връзката е лоша и не те чувам. Те съгласиха ли се?… О, жалко… Не, мисля, че се справи много добре… така… Добре тогава. Вземи вечерния влак. Ще го обсъдим утре сутринта — и той постави обратно слушалката. — Компетентно момиче.
— Мис Рийс-Холанд?
— Да. Невероятно компетентно. Разтоварва ме от много проблеми. Дадох ѝ картбланш да задвижи сама сделката в Манчестър. Наистина почувствах, че не мога да се концентрирам. И тя се справи чудесно. В някои отношения прилича на мъж. — Той погледна Поаро и отново се върна в настоящето. — О да, мосю Поаро. Боя се, че поотслабих малко хватката си. Нуждаете ли се от още пари за разходи?
— Не, мосю. Уверявам ви, че ще направя всичко по силите си, за да върна дъщеря ви цяла и невредима. Взел съм всички мерки за нейната безопасност.
Той излезе и прекоси стаята на секретарката. Когато стигна на улицата, отправи поглед към небето.
— Конкретен отговор на един въпрос, ето от какво се нуждая.
Глава двадесета
Поаро погледна фасадата на една достолепна къща от времето на крал Джордж. Намираше се на една доскоро тиха уличка в старомодно градче. Прогресът бързо го завладяваше, но новият супермаркет, магазинът за подаръци, един бутик, кафенета и великолепната нова сграда на банката бяха разположени от двете страни на Крофт Роуд, а не на тясната главна улица.
Месинговата топка на вратата беше излъскана и Поаро одобрително кимна. Натисна звънеца.
Почти веднага вратата се отвори от една висока, добре изглеждаща жена, с прибрана побеляла коса и енергични маниери.
— Мосю Поаро? Много сте точен. Влезте.