— Аха — кимна разбиращо Поаро.
— Струва ми се, че беше и malade imaginaire35. От този тип хора, които преувеличават страданията си, постоянно влизат и излизат от санаториуми. Доста неподходяща обстановка за едно момиче, особено за такова, което не е със силен характер. Норма нямаше изявени амбиции. Липсваше ѝ увереност в себе си. Не беше момиче, на което бих препоръчала да прави кариера. По-скоро да си намери добра, но обикновена работа, след което да се омъжи и да гледа деца.
— Простете, че ви питам, но не сте ли… забелязали признаци на душевно разстройство?
— Душевно разстройство? — изненада се мис Батърсби. — Глупости!
— Значи смятате, че са глупости. А не беше ли невротичка?
— Всяко момиче или почти всяко може да стане невротичка, особено в пубертета и при първия си сблъсък със света. То все още не е узряло и се нуждае от подкрепа при началните му стъпки в секса. Момичетата често се увличат в съвършено неподходящи, понякога дори опасни младежи. Изглежда в днешно време няма или почти няма родители със силни характери, които да ги предпазят. Ето защо те често преминават през период на истерични кризи и дори се омъжват неподходящо, което скоро довежда до развод.
— Значи Норма не е показала признаци на душевно разстройство? — настоя с въпроса си Поаро.
— Тя е емоционално, но нормално момиче — отвърна мис Батърсби. — Душевно разстройство! Както казах преди малко — глупости! Вероятно е избягала с някой младеж, за да се оженят, а няма нищо по-нормално от това!
Глава двадесет и първа
Поаро седна в голямото си квадратно кресло. Облегна ръцете си на дръжките му. Загледа се в камината пред себе си, без да я вижда. До лакътя му на малка масичка лежаха различни документи, старателно захванати с кламер. Доклади от мистър Гоуби, сведения, получени от приятеля му, главния инспектор Нийл, няколко отделни листа, озаглавени „Казано-чуто, клюки, слухове“ и източниците, от които бяха събрани.
В момента нямаше нужда да преглежда тези документи. Всъщност беше ги прочел внимателно и ги остави там в случай, че изникне някой конкретен въпрос, за който да му се наложи да ги погледне отново. Сега искаше да обобщи в съзнанието си всичко, което знаеше, защото бе убеден, че вече може да оформи версията си. Трябваше да има схема. Замисли се откъде точно да подходи. Не беше от хората, които ентусиазирано се осланяха на интуицията си. Не беше човек на интуицията, но имаше усещания. Сами за себе си усещанията не бяха важни. Важно бе онова, което ги предизвиква. То е интересното и доста често не се покрива с онова, което човек си мисли. В повечето случаи е нужна логика, използването на ума и на знанията.
Какво бе усещането му за този случай? Що за случай бе? Искаше да започне от общото и да продължи с конкретното. Кои бяха най-важните факти?
„Парите са един от тях“ — помисли си той, но все още не знаеше защо. По някакъв начин парите… Помисли си също, че наоколо витаеше зло. Познаваше злото. И преди се бе сблъсквал с него. Знаеше вкуса му, миризмата му, изявите му. Проблемът в случая бе, че той все още не знаеше къде е то. Беше взел някои мерки, за да се пребори със злото. Надяваше се, че са достатъчни. Но нещо ставаше, нещо бе в ход, нещо, което все още не бе извършено. Някой някъде беше в опасност.
Трудност му създаваше и това, че фактите водеха в две различни посоки. Ако човекът, за когото мислеше, че е в опасност, наистина бе в опасност, той не можеше да види причината. Защо този конкретен човек е в опасност? Нямаше мотив. Ако човекът, за когото мислеше, че е в опасност не бе в опасност, то тогава подходът му ще трябва да е съвършено различен… Всичко, което сочеше в дадена посока, трябваше да бъде осмислено от противоположна гледна точка.
Засега той остави този въпрос и се съсредоточи върху личностите, върху хората. Какво бе тяхното място в схемата? Каква роля играеха?
Първо — Андрю Рестарик. Поаро вече бе събрал доста информация за него. Общата картина на живота му преди и след заминаването му в чужбина. Неспокоен човек, никога задълго не се е задържал на едно място, нито пък се е ограничавал с едно начинание. Все пак са го харесвали. Не е нехранимайко, мошеник или лъжец. Нито пък е силна личност. В доста случаи се е показвал слаб.
Поаро се намръщи недоволно. Това описание някак не пасваше на този Андрю Рестарик, с който се бе срещал. Със сигурност той не беше слаб характер, с тази издадена напред брадичка, твърд поглед и израз на решителност. Очевидно бе преуспяващ бизнесмен. В ранните си години е бил добър в работата си. В Южна Африка и в Южна Америка също е имал успешни сделки. Увеличил е капитала си. Връща се вкъщи преуспял, а не провален. Как тогава може да бъде слаб човек? Може би проявява слабост, когато става дума за жени. С първия си брак е сгрешил, оженил се е за неподходящата жена… Вероятно е бил принуден от семейството. После среща другата жена. Само една ли е била? Или са били много? След толкова, години бе трудно да се намерят сведения. Очевидно не се е прочул с изневерите си. Имал е нормален дом и по всичко личи, е обичал силно малката си дъщеричка. Но след време е попаднал на жена, в която така се е влюбил, че е напуснал дома си и страната. Била е истинска любовна история.