Но дали тя не се е комбинирала с някаква допълнителна причина? Неприязън към канцеларската работа, към Сити, към ежедневието в Лондон? Поаро си помисли, че е възможно. Не противоречеше на схемата. Рестарик беше склонен към уединение. Всички го харесваха и тук, и в чужбина, но изглежда нямаше близки приятели. Наистина в чужбина би било трудно да ги създаде, защото никога не се е задържал дълго на едно място. Впускал се е в някакво рисковано начинание, опитвал е удар и е успявал, после, уморен от всичко, е изчезвал някъде другаде. Като номадите. Пътешественик.
И все пак в картината нещо не съвпадаше… Картината! Думата извика от паметта му спомена за портрета, който висеше на стената зад бюрото в кабинета на Рестарик. Беше портрет на същия мъж, но преди петнадесет години. Как се бяха отразили тези петнадесет години на седящия в кабинета човек? Изненадващо малко? Няколко бели косъма, малко натежаване в раменете, но характерните черти на лицето му си бяха същите. Решително лице. Един мъж, който знаеше какво иска и как да го получи. Мъж готов да рискува. Дори би казал малко безскрупулен. Поаро се зачуди защо Рестарик бе преместил портрета си в Лондон? Бяха комплект — на съпруг и съпруга. От художествена гледна точка трябваше да останат заедно. Дали един психолог не би казал, че подсъзнателно Рестарик иска да се откъсне от първата си съпруга, да се отдели от нея? Тогава да не би все още в съзнанието си да бяга от нея, въпреки че е мъртва? Интересен момент…
Портретите вероятно са извадени от мястото, където са ги съхранявали заедно с други фамилни вещи. Несъмнено Мери Рестарик е подбрала някои предмет, за да допълни обзавеждането в Кросхеджис. Почуди се, дали Мери Рестарик, новата съпруга, е искала да закачи двата портрета. По-естествено би било да прибере портрета на първата съпруга на тавана, но се сети, че вероятно в къщата няма таван, където да прибира ненужните предмети. Вероятно сър Родерик е освободил място за вещите на новото семейство, докато си намерят подходяща къща в Лондон. Ето защо не е било толкова важно и е било по-лесно да се окачат и двата портрета. Още повече, че Мери Рестарик изглежда разумна жена. Не беше от ревнивия и емоционален тип.
„Tout de meme — помисли си Поаро, — les femmes са способни на ревност, и то понякога тези, от които най-малко го очакваш.“
Мислите му се насочиха към Мери Рестарик и той започна да я преценява. Стори му се странно, че толкова малко бе мислил за нея. Видя я само веднъж и тя не му направи особено впечатление. Забеляза у нея известна деловитост и също известна… как да се изрази… изкуственост. („Хайде, приятелю — каза си той, — отново се сети за перуката ѝ!“).
Наистина бе абсурдно, че знаеше толкова малко за тази жена. За една жена, която бе делова и носи перука, която бе хубава и разумна и която можеше да се разгневи. Да, тя се разгневи, когато откри, че Паунът се разхожда неканен из къщата ѝ. Изрази го рязко и недвусмислено. А момчето, как реагира то? Стана му забавно и толкоз. Но тя беше ядосана, много ядосана, че го откри там. Е, беше съвсем естествено. Никоя майка не би го избрала за дъщеря си…
Поаро поклати раздразнено глава. Мери Рестарик не беше майка на Норма. Няма да се разтревожи, че дъщерята би сключила нещастен брак, или пък би обявила, че има незаконно дете от някой неподходящ баща. Какво чувстваше Мери към Норма? На първо място вероятно си мислеше, ме е доста трудно момиче, хванало се с младеж, който очевидно щеше да създаде неприятности и тревоги на Андрю Рестарик. А после? Какво чувстваше към заварената си дъщеря, която се е опитала да я отрови?
Поведението ѝ изглеждаше разумно. Искала е да махне Норма от къщата, за да се предпази от опасността и да се разбере със съпруга си, за да прикрият евентуален скандал. Норма е идвала през уикенда, за да се поддържа доброто впечатление, но животът ѝ е бил вече изцяло в Лондон. Дори когато семейство Рестарик се преместят в новата къща, която търсят, те не биха предложили на Норма да живее с тях. В днешно време повечето момичета живеят отделно. Така че този проблем е бил решен.