Трябваше да помни тази фраза, защото в нея се криеше разковничето на целия случай. Такъв му беше занаятът — да разследва убийства, да изяснява убийства, да предотвратява убийства. Да бъде доброто куче, което преследва убийците. Предизвестено убийство. Убийство някъде. Беше го търсил, но не го намери. Версията за слагане на арсен в супата? Историята с хулиганите, които са се били с ножове? Нелепата и зловеща фраза, че в двора има петна от кръв. Изстрел от револвер. По кого и защо?
Нито едно от тези не се връзваше с престъплението, което я бе накарало да каже: „Може би съм извършила убийство“. Той се бе лутал в тъмнината, опитвайки се да открие схемата на убийството и мястото на третото момиче в нея. Непрекъснато се връщаше към необходимостта да разбере какво всъщност представлява това момиче.
И после с една случайно изтървана фраза Ариадни Оливър му бе показала светлината. Предполагаемото самоубийство на една жена от „Бороудин Меншънс“. То съвпадаше. Там живееше третото момиче. Това трябва да е било убийството, което е имала предвид. Би било прекалено голямо съвпадение, ако по същото време е било извършено и друго убийство. Освен това нямаше и следа от друго убийство, извършено тогава. Едва ли нечия друга смърт би я довела така бързо при него, след като на едно парти тя е чула възторжените хвалебствия, които приятелката му мисис Оливър е сипела наоколо за неговите успехи. Ето защо, когато мисис Оливър съвсем случайно му спомена за жената, хвърлила се през прозореца, му се стори, че най-после се е добрал до онова, което търсеше.
Тук се криеше разковничето. Отговорът на дилемата му. Тук щеше да намери онова, което му бе нужно. Защо, кога, къде?
— Quelle deception36 — каза си на глас Еркюл Поаро.
Протегна ръка и измъкна старателно изписаните листове с краткото описание на живота на жената. Сухите факти за съществуването на мисис Шарпантие. Възраст — четирийсет и три години, добро социално положение, своенравно момиче, два брака — два развода. Жена, която е обичала мъжете. През последните години е пиела твърде много. Обичала е забавите. Ходила е с доста по-млади от нея мъже. Живяла е сама в „Бороудин Меншънс“. Поаро можеше да си представи що за човек е била тя и да разбере защо такава жена би пожелала да се хвърли от прозореца, когато се събуди отчаяна в една ранна утрин.
Защото е имала рак или си е мислила, че има рак? Но на предварителното следствие, медицинската експертиза ясно е показала, че не е така.
Искаше да открие някаква връзка между жената и Норма Рестарик. Но не успяваше. Отново прегледа сухите факти.
На предварителното следствие самоличността бе установена от адвокат. Луиз Карпентър, въпреки че е използвала френската форма на фамилията си — Шарпантие. Дали защото е подхождала повече на малкото ѝ име Луиз? Защо името Луиз му звучеше познато? Случайно някой да го е споменал? Някаква реплика? Пръстите му внимателно прелистиха напечатаните страници. А, ето! Ето откъде! Момичето, заради което Андрю Рестарик е напуснал жена си, се е казвало Луиз Бърел. Но се оказа, че то не е играло особено голяма роля в по-нататъшния живот на Рестарик. Скарали се и се разделили след около година. Поаро си помисли, че този сценарий е много близък до онзи, по който е преминал целият живот на мисис Шарпантие. Обичала е лудо един мъж, той е изоставил дома си заради нея, живяла е с него, после са се скарали и тя го е напуснала. Поаро вече бе напълно сигурен, че Луиз Шарпантие е Луиз Бърел.
Дори и да е така, какво общо имаше с Норма? Дали Рестарик и Луиз Шарпантие са се срещнали отново, когато той се е завърнал в Англия? Поаро се съмняваше. Разделили са се преди много години. Струваше му се съвсем невъзможно пак да са се свързали. Било е кратко и неангажиращо увлечение. Настоящата му съпруга едва ли би ревнувала мъжа си от миналото му толкова, че да пожелае да хвърли от прозореца бившата му любовница. Нелепо! Единственият човек, който му идваше на ум, че би могъл да таи злоба през всичките тези години и би желал да отмъсти на жената, която е разрушила дома ѝ, бе първата мисис Рестарик. Това също бе абсолютно невъзможно, защото тя бе мъртва.