Телефонът иззвъня. Поаро не помръдна. Не му се искаше да го безпокоят в този момент. Имаше чувството, че е напипал някаква следа… Искаше да я проследи… Телефонът спря да звъни. Добре. Мис Лемън ще се справи.
Врата се отвори и мис Лемън влезе.
— Мисис Оливър желае да говори с вас — съобщи тя.
— Не сега, не сега — махна той с ръка. — Умолявам ви! Сега не мога да говоря с нея.
— Тя каза, че току-що се е сетила за нещо… за нещо, което е забравила да ви съобщи. Някакво парченце хартия… недовършено писмо, което изглежда е изпаднало от чекмеджето на едно бюро, когато са го товарили на камион. Малко неясна история — добави мис Лемън, като си позволи в гласа ѝ да прозвучи леко неодобрение.
Поаро енергично замаха.
— Не сега — настоя той. — Моля ви, не сега.
— Ще ѝ кажа, че сте зает.
Мис Лемън излезе. В стаята отново се възцари тишина. Поаро усети, че умората го завладява. Твърде много бе мислил. Човек трябва да си почива. Да, човек трябва да си почива, за да се освободи от напрежението. Докато отморява, схемата ще изникне в ума му. Затвори очи. Всичките ѝ елементи бяха в главата му. Сега беше сигурен, че повече няма какво да научи от външни източници. Всичко щеше да дойде отвътре, от ума му.
И внезапно… точно когато си затвори клепачите, за да поспи… тя се появи…
Беше там и го чакаше. Само трябваше да я осмисли, но вече знаеше. Всички парченца бяха там, отделни несвързани малки парченца, но сега се бяха наместили. Една перука, един портрет, пет часа следобед, жени и техните прически, Паунът — всички водеха до фразата, с която се започна: „Третото момиче“… „Може да съм извършила убийство“… Разбира се!
Едно смешно детско стихче изникна в главата му. Каза си го на глас:
Колко досадно! Не можеше да се сети за последния ред.
Един хлебар38, да, и по доста далечен начин, един месар39…
Намисли си една пародия на това стихче:
Влезе мис Лемън.
— А, сетих се — възкликна Поаро. — „И като сварени кренвирши изнизаха се те.“
Тя го погледна с тревога.
— Доктор Стилингфлийт настоява да говори веднага с вас. Каза, че е спешно.
— Кажете му, че може… Доктор Стилингфлийт, ли казахте?
Той едва не я блъсна, минавайки покрай нея и грабна слушалката.
— Аз съм. Поаро е на телефона. Случило ли се е нещо?
— Тя ми избяга.
— Какво?
— Чухте ме. Тя ми избяга. И то през главния вход.
— Позволили сте ѝ да излезе?
— А какво друго можех да направя?
— Можехте да я спрете.
— Не.
— Лудост е това, че сте я оставили да си тръгне.
— Не.
— Не разбирате.
— Така се бяхме договорили. Тя бе свободна да си тръгне по всяко време.
— Не разбирате какво може да стане.
— Добре тогава, не разбирам. Но зная какво върша. Ако не я бях пуснал да си тръгне, всичките усилия, които положих за нея, щяха да са напразни. А аз положих доста усилия. Вашата и моята професии са различни. Не целим едно и също. Уверявам ви, че бях стигнал до някъде. И бях сигурен, че тя не би избягала от мен.
— О, да. И все пак, mon ami40, тя го направи.
— Честно казано, не разбирам. Не мога да проумея къде сбърках.
— Нещо се е случило.
— Да, но какво?
— Видяла е някого, разговаряла е с някого. С някой, който е открил къде се намира.
— Недоумявам как е станало… Онова, което сякаш не осъзнавате, е че тя е свободен човек. Тя трябваше да се чувства свободна.
— Някой се е добрал до нея. Някой я е намерил. Получавала ли е писмо или телеграма, говорила ли е по телефона?
— Не, нищо такова. Напълно съм сигурен.
— Тогава как? Ама разбира се! Вестниците! Предполагам в санаториума ви се получават вестници?
— Естествено. Държа в него да се запази нормалният начин на живот.
— Значи ето как са стигнали до нея. Нормален начин на живот. Кои вестници получавате?
38
Baker (англ.) — хлебар. Игра на думи — произнася се както фамилното име на Дейвид Бейкър. — Б.пр.
39
Butcher (англ.) — месар или търговец на месо. Прави се аналогия с рода Рестарик, които са търговци. — Б.пр.