Беше час пик. Хора и коли влизаха и излизаха от двора с наближаването на края на работния ден.
Мисис Оливър погледна към китката си. Часовникът ѝ показваше седем без десет. Доколкото можеше да прецени, часът беше подходящ. Предполагаше, че по това време момичетата вече са се прибрали от работа, за да се освежат и преоблекат в тесни екстравагантни панталони или нещо подобно и излязат отново. Или пък щяха да си останат вкъщи и да се отдадат на домакинска работа. Както и да е, стори ѝ се съвсем разумно да ги потърси сега. Източната и западната страна на блока бяха еднакви с големи летящи врати в средата. Мисис Оливър си избра лявата страна, но веднага откри, че е сбъркала. Номерата на апартаментите в тази част на блока бяха от 100 до 200. Тя отиде в другото крило.
Номер 67 беше на шестия етаж. Мисис Оливър натисна копчето на асансьора. Вратата му се отвори със заплашителен трясък, напомняща застрашително зинала паст. Тя влезе в нея. Модерните асансьори винаги я плашеха.
Тряс! Вратата се затвори. Асансьорът потегли нагоре и спря почти веднага (това също я стресна). Мисис Оливър изскочи като подплашен заек.
Погледна към стената и тръгна по десния коридор. Спря пред една врата, означена в средата с номер 67 от метални цифри. В този момент цифрата 7 се откачи и падна върху крака ѝ.
— Това място не ме харесва — каза си мисис Оливър, като примижа от болка. Наведе се, вдигна предпазливо цифрата и я закрепи отново на мястото ѝ.
Натисна звънеца. Може би всички бяха излезли.
Но вратата се отвори почти веднага и се появи едно високо, красиво момиче. Носеше добре ушит тъмен костюм с много къса пола, бяла копринена блуза и красиви обувки. Тъмната ѝ коса бе прибрана, лицето ѝ — дискретно гримирано. По някаква причина мисис Оливър леко се смути от момичето.
— О! — започна тя, като се опитваше да намери подходящите думи. — Мис Рестарик случайно да си е вкъщи?
— Не, съжалявам, няма я. Мога ли да ѝ предам нещо?
— О! — възкликна отново мисис Оливър и преди да продължи, разигра малка сценка, като измъкна от чантата си един пакет, опакован доста немарливо в кафява хартия. — Обещах ѝ една книга — обясни тя. — От моите, която тя не е чела. Надявам се, че добре съм запомнила коя точно. Предполагам, че няма скоро да се върне.
— Наистина не бих могла да ви кажа. Не зная какво ще прави тази вечер.
— О! Вие ли сте мис Рийс-Холанд?
Момичето леко се изненада.
— Да, аз съм.
— Срещала съм баща ви — продължи мисис Оливър. — Аз съм мисис Оливър. Пиша книги. — Каза го с обичайния си леко виновен тон, с който винаги съобщаваше този факт.
— Няма ли да влезете?
Мисис Оливър прие поканата и Клодия Рийс-Холанд я въведе в гостната. Всички стаи в апартамента бяха облепени с еднакви едноцветни светли тапети. Върху тях наемателите можеха да слагат картини или всякакви други украшения, които им харесваха. В апартаментите имаше модерни вградени мебели, шкафове, лавици за книги, голямо канапе и разтегателна маса. Наемателите можеха да допълват обзавеждането със свои неща. Гигантски Арлекин, залепен на едната стена и маймуна, висяща на клоните на една палма, нарисувана на другата, създаваха индивидуалност на квартирата.
— Сигурна съм, че Норма много ще се зарадва на книгата ви, мисис Оливър. Ще пийнете ли нещо? Шери? Джин?
Момичето действаше с пъргавината на професионална секретарка. Мисис Оливър отказа.
— Имате чудесен изглед оттук — отбеляза тя, като погледна през прозореца и премигна, ослепена от лъчите на залязващото слънце.
— Да. Но когато се развали асансьорът, не е много приятно.
— Не допусках, че този асансьор може да се развали. Прилича ми на робот.
— Монтираха го наскоро, но не е нищо особено — увери я Клодия. — Непрекъснато го поправят.
В стаята влезе друго момиче с думите:
— Клодия, имаш ли някаква представа къде съм сложила… — и тя замлъкна, като видя мисис Оливър.
Клодия веднага ги представи една на друга.
— Франсес Кари — мисис Оливър. Мисис Ариадни Оливър.
Момичето бе високо и грациозно, с дълга черна коса, тебеширено бяло лице с тежък грим, с очертани вежди и извити нагоре ресници, подсилени с туш. Носеше тесни кадифени панталони и дебел пуловер. Беше в пълен контраст с пъргавата и експедитивна Клодия.
— Донесох една книга, която бях обещала на Норма Рестарик — поясни мисис Оливър.