Выбрать главу

— Я виж ти — възкликна доктор Стилингфлийт. — За първи път те чувам да го казваш, Поаро! Чудесата нямат край.

— Наистина не разбирам защо е имала нужда от две самоличности? — обади се мисис Оливър. — Изглежда прекалено объркващо.

— Не. За нея е било много важно. Виждате ли, по този начин тя винаги е имала алиби. Като си помисля, че този факт е бил там през цялото време, пред очите ми, а аз не съм го забелязал! На лице беше перуката. Подсъзнателно това непрекъснато ме тревожеше, но не разбирах защо. Две жени — и никога, в нито един момент не са били виждани заедно. Животът им е бил така организиран, че никой не е забелязвал липсата им за дълги периоди от време. Мери често ходи в Лондон да пазарува, да посещава агенции за недвижими имоти, да разглежда редица къщи. Предполагали са, че така прекарва времето си. Франсес пътува до Бирмингам, до Манчестър, дори в чужбина, обикаля Челси с котерията си от млади художници, които наема, за да осъществи някои свои цели, на които законът не би погледнал с добро око. За галерията „Уедърбърн“ са били изработени специални рамки за картини. Изгряващи млади художници са правили изложби там. Картините им са се продавали добре. Били са изпращани с кораби за организираните в чужбина изложби или на купувачите им заедно с рамките. В тях са били скрити пакетчета хероин… Мошеничества с произведения на изкуството… майсторски изработени фалшификати на картини от стари майстори… Тя е организаторът на всичко това. Дейвид Бейкър е бил един от художниците, които тя е използвала. Той е имал дарбата да прави великолепни копия на известни картини.

— Бедният Дейвид — промърмори Норма. — Когато го срещнах за първи път, реших, че е чудесен.

— Тази картина — каза занесено Поаро. — В мислите си постоянно се връщах към нея. Защо Рестарик я е пренесъл в кабинета си? С какво е била толкова важна за него? Enfin44 не мога да се поздравя, че бях такъв глупак.

— Не разбирам за каква картина говорите?

— Много умна идея. Послужила е като своего рода документ за самоличност. Двойка портрети, на съпруг и съпруга, нарисувани отдавна от известен моден художник. Когато изваждат портретите от килера, Дейвид Бейкър подменя този на Рестарик с нов на Оруел, на който го е нарисувал с двайсет години по-млад. Никой не би допуснал, че портретът не е оригинален. Стилът, рисунъка, материята, всичко е изглеждало много убедително. Рестарик го е закачил над бюрото си. Всеки, който е познавал Рестарик отпреди, би могъл да каже: „Едва ли бих те познал!“ или „Доста си се променил“, но поглеждайки портрета, би си помислил, че сигурно е забравил как е изглеждал той.

— Било е голям риск за Рестарик… или по-скоро за Оруел — каза замислено мисис Оливър.

— По-малко, отколкото предполагате. Не му се е наложило да предявява правата си. Просто е съдружник в добре позната фирма в Сити, който след дълги години прекарани в чужбина, се връща вкъщи след смъртта на брат си, за да уреди делата му. Със себе си довежда една млада съпруга, за която се е оженил наскоро. Настаняват се да живеят при един възрастен полусляп, но много известен чичо по майчина линия, който не го е познавал добре и почти не го е виждал след училищните ваканции. Приел го е без никакви въпроси. Рестарик не е имал други близки роднини, с изключение на дъщерята, която е видял за последен път, когато е била на пет години. При заминаването му за Южна Африка в кантората са работили двама възрастни служители, които впоследствие са починали. В днешно време, по-младите чиновници не се задържат дълго на едно място. Семейният адвокат също е починал. Бъдете сигурни, че обстановката е била много внимателно проучена на място от Франсес, след като са решили да направят своя удар. Вероятно се е запознала с него преди две години в Кения. И двамата са били мошеници, въпреки че със съвършено различни интереси. Той се е занимавал с разни фалшиви сделки като златотърсач. Рестарик и Оруел са търсели заедно полезни изкопаеми някъде из дивите местности. Разнесъл се слух за смъртта на Рестарик (вероятно е било истина), но впоследствие е било отречено.

— Предполагам, че става дума за много пари? — попита Стилингфлийт.

вернуться

44

Enfin (фр.) — с една дума. — Б.пр.