— Огромна сума пари. Страхотен риск в името на страхотна цел. Сполучили са. Андрю Рестарик е бил много богат човек и наследник на брат си. Никой не се е заинтересувал от самоличността му. Но после, нещата са се объркали. Сякаш от миналото той е получил писмо от една жена, която, ако някога се изправи лице в лице с него, веднага би разбрала, че той не е Андрю Рестарик. Имали са и друг лош късмет — Дейвид Бейкър е започнал да го изнудва.
— Струва ми се, че е могло да се предвиди — вметна замислено Стилингфлийт.
— Не са го предвидили — продължи Поаро. — Дейвид никога преди не се е занимавал с изнудване. Мисля, че огромното богатство на този човек му е завъртяло главата. Сумата, която са му платили за фалшифициране на портрета му се е сторила крайно недостатъчна. Искал е още. Ето защо Рестарик му е писал чекове за големи суми и се е преструвал, че е заради дъщеря му — за да я предпази от неподходяща женитба. Не зная дали наистина момчето е искало да се ожени за нея. Може и да е искало. Но е било много опасно да изнудва хора като Оруел и Франсес Кари.
— Искате да кажете, че те хладнокръвно са планирали убийствата на двамата… Съвсем спокойно, просто ей така? — попита мисис Оливър. На нея сякаш ѝ прилоша.
— Можеха да прибавят и вас в списъка си, мадам — припомни ѝ Поаро.
— Мен? Да не би да искате да кажете, че един от тях ме е ударил по главата? Предполагам, че е Франсес? Не е бил бедният Паун.
— Не мисля, че е бил Паунът. Вече сте били в „Бороудин Меншънс“. Може би сте проследили Франсес в Челси или поне тя така е решила, като сте се оправдали с някаква доста съмнителна история. Ето защо тя се измъква и ви удря по главата, за да се отърве от любопитството ви за известно време. Не искахте да ме чуете, когато ви предупреждавах, че е опасно.
— Трудно мога да повярвам, че е тя! Онзи ден се бе изтегнала като героиня на Бърн-Джоунс в онова мръсно ателие. Но защо… — и тя погледна към Норма, после отново към Поаро. — Те са я използвали… целенасочено… обработвали са я, давали са ѝ наркотици, накарали са я да повярва, че е убила двама души. Защо?
— Искали са изкупителна жертва… — поясни Поаро.
Той стана и отиде при Норма.
— Mon enfant, ти преживя ужасно премеждие. Не бива никога вече да се повтаря. Запомни, че трябва да вярваш в себе си. Видя отблизо какво представлява злото и това ще те защити от неприятностите, които те очакват в живота.
— Предполагам, че сте прав — каза Норма. — Да допуснеш, че си луд… наистина да го повярваш, е много страшно нещо… — Тя потрепери. — Дори и сега не разбирам защо избягах… защо някой ми повярва, че не съм убила Дейвид… когато аз самата повярвах, че съм го сторила?
— Грешката им беше в кръвта — поясни доктор Стилингфлийт. — Започнала е да се съсирва. Ризата е била „подгизнала с нея“, както се изрази мис Джейкъбс, а не намокрена. Предполага се, че си го убила не повече от пет минути преди Франсес да изкрещи.
— Как тя… — започна да разсъждава мисис Оливър.
— Била е в Манчестър… Върнала се е с по-ранен влак. Там си е сложила перуката и се е дегизирала като Мери. Влязла е в „Бороудин Меншънс“ и се е качила с асансьора като непозната блондинка. Вмъкнала се е в апартамента, където Дейвид я е чакал, според предварителната им уговорка. Той не е подозирал нищо и тя го е намушкала. После е излязла отново и е наблюдавала, докато дойде Норма. Влязла е в една обществена тоалетна, и си е променила външността. Срещнала е случайно една приятелка и са повървели заедно. Пред блока ѝ е казала довиждане. Този път е влязла като Франсес и си е изиграла сцената. Предполагам, че доста се е забавлявала. Мислела е, че когато извикат полицията и тя пристигне, едва ли някой ще забележи, че убийството е извършено преди повече време. Трябва да кажа, Норма, че в този ден много ни измъчихте, като настоявахте, че вие сте убили и двамата.
— Исках да си призная, за да приключи всичко… Вие… вие наистина ли мислихте, че съм го направила?
— Аз? За какъв ме смятате? Добре зная какво могат да извършат моите пациенти и какво не. Но бях сигурен, че дяволски ще усложните нещата. Не знаех докъде ще си позволи да стигне Нийл. Струваше ми се, че не е съвсем по полицейската процедура. Погледнете начина, по който той даде на Поаро възможност да ръководи.
— Двамата с главен инспектор Нийл се познаваме от много години — усмихна се Поаро. — Освен това, той вече бе правил някои проучвания по моя молба. Ти всъщност никога не си била пред вратата на апартамента на Луиз. Франсес е сменила номерата. Разменила е 6 и 7 на вратата на вашия апартамент. Цифрите са били много разхлабени. Същата нощ Клодия не е била вкъщи. Франсес те е упоила, така че всичко да ти се стори като кошмарен сън. Изведнъж прозрях истината. Единственият човек, който е могъл да убие Луиз е било истинското „трето момиче“ — Франсес Кари.