Знаеше, че работата вече е опечена: един-двама от членовете се бяха отбили в кабинета му и бяха споделили, че Бътърфийлд е очевидният кандидат за длъжността. Филип на драго сърце ги бе подкрепил в мъдрото им становище.
Сега ножът бе опрял о кокала: вероятно щеше да се наложи още на утрешното заседание на съвета да вземат решение. Ако назначаха Бътърфийлд за заместник-председател, всичко щеше да си дойде на мястото.
Телефонът върху писалището иззвъня. Филип вдигна слушалката и кресна:
— Нали ти казах, Алисън, не искам да ме безпокоят!
— Отново ви търси Джулиан Бър, господин Алегзандър.
— Свържи ме — каза вече по-кротко Алегзандър.
— Добро утро, Фил. Реших да ти звънна и да ти пожелая успех на утрешното заседание на управителния съвет.
— Откъде, да те вземат мътните, знаеш кога е заседанието?
— Е, Фил, сигурно си наясно, че не всички в банката са хетеросексуални. — Настана кратко мълчание. — И един от тях вече не те обича особено.
— Какво искаш, Джулиан?
— Искам, разбира се, да станеш председател на управителния съвет.
— Какво искаш? — подвикна пак Алегзандър.
— Рекох си, защо, докато ти се местиш на горния етаж, аз да не се попека на плажа. В Ница, Монте Карло, може би седмица-две в Сен Тропе.
— И колко според теб ще струва това удоволствие? — попита Алегзандър.
— Десет бона ще ми дойдат чудесно.
— Оливаш се.
— Не мисля така — отвърна Джулиан. — Недей да забравяш, че знам точно колко получаваш, при това без повишението, което ти се полага, след като се издигнеш до председател на управителния съвет. Пък и дай да погледнем истината в очите — това е значително по-малко, отколкото ще ми предложат от „Нюс ъв дъ Уърлд“, стига да пропея. Дори си представям заглавието върху първата страница: „Една нощ на мъжка проститутка с председател на управителния съвет на семейна банка“.
— Ти си престъпник — отсече Алегзандър.
— А, не. По онова време бях непълнолетен, значи престъпникът си ти.
— Стигаш прекалено далече — проплака Алегзандър.
— Да де, но твоите амбиции се простират още по-надалече — прихна Джулиан.
— Трябват ми няколко дни.
— Не мога да чакам…, мисля утре да хвана ранния полет за Ница. Постарай се парите да бъдат преведени в банковата ми сметка преди началото на заседанието на управителния съвет в единайсет. Това вече е друго! Не забравяй, че тъкмо ти ме научи какво е електронен превод.
Джулиан затвори. След миг телефонът иззвъня отново.
— Кой е пък сега? — тросна се Алегзандър.
— Председателят. На втора линия.
— Свържи ме.
— Филип, трябват ми последните данни по заемите с Русия, както и мнението ти за доклада на „Маккинзи“.
— До час ще имате осъвременените данни за Русия. Колкото до доклада на „Маккинзи“, като цяло съм съгласен с препоръките, но възложих на Годфри Тюдор-Джоунс да ми предостави в писмен вид становището си как бихме могли да ги подобрим. Възнамерявам да оглася мнението му на утрешното заседание. Надявам се това да ви удовлетворява, господин председател.
— Не, не ме удовлетворява. Нещо ми подсказва, че не можем да чакаме до утре — отсече председателят и затвори без повече обяснения.
Сър Уилям беше наясно: положението не става по-розово от това, че напоследък са изгубили в Русия над половин милиард лири стерлинги. А сега върху бюрото на всички членове на управителния съвет вече лежеше докладът на „Маккинзи“ с препоръката да се съкратят седемдесет, че и повече души, така че годишно да се пестят по три милиона лири. Кога ли консултантите щяха да проумеят, че тук става въпрос за хора от плът и кръв, а не за бройки във ведомостта — и сред тези хора бяха седемдесет верни служители, някои от които работили над двайсет години в банката?
В доклада на „Маккинзи“ не се говореше за заема, отпуснат на Русия — консултантската фирма не се занимаваше с такива неща, становището й обаче бе пристигнало в най-неподходящото време. А в банковото дело времето е всичко.
Думите, които Филип Алегзандър бе изрекъл пред управителния съвет, се бяха врязали неизличимо в паметта на сър Уилям: „Не бива да позволяваме на конкурентите да се възползват от такава златна възможност. Ако «Кричли» иска да остане на международната сцена, трябва да действаме светкавично и да спечелим, докато това все още е възможно.“ Алегзандър се бе запретнал да убеждава управителния съвет, че краткосрочните печалби щели да бъдат баснословни, всъщност обаче се бе оказало тъкмо обратното. И точно преди всичко да се срине като картонена кула, онзи подъл лайнар бе започнал да се прави на вода ненапита, да се измъква от руската яма и да натиква в нея председателя на управителния съвет. По онова време сър Уилям бе на почивка и Алегзандър му беше звъннал в хотела в Маракеш, за да му каже, че всичко било наред и нямало нужда той да си прекъсва отпуската. Когато обаче накрая се прибра, сър Уилям установи, че Алегзандър вече е зарил ямата и го е оставил на дъното.