Джефри Арчър
Тревата там е по-зелена
Преди да разгърнете този сборник с четиринайсет разказа, бих искал, както и друг път, да посоча, че много от тях са по действителни случки. Те са отбелязани със звездичка1.
Докато пътешествах по широкия свят и търсех разкази, които да имат свой живот, се натъкнах на „Смъртта говори“ и бях толкова развълнуван и поразен, че съм го сложил в началото на книгата.
Навремето разказът е преведен от арабски и въпреки опитите да бъде установено кой го е написал, авторът си остава неизвестен. Все пак го откриваме в пиесата „Шепи“ на Съмърсет Моъм, а по-късно — и като предговор към „Среща в Самара“ на Джон О’Хара.
Рядко съм виждал по-добър образец на разказваческото изкуство. Дарба, която наистина е лишена от всякакви предразсъдъци и се дава без оглед на потекло, възпитание и образование. За да разберете какво имам предвид, е достатъчно да си спомните колко различен е пътят на Джоузеф Конрад и Уолтър Скот, на Джон Вюкан и О. Хенри, на Х. Х. Мънроу и Ханс Кристиан Андерсен.
В този — четвърти поред, сборник разкази съм се опитал да дам два съвсем кратки образеца на жанра: „Писмото“ и „Любов от пръв поглед“.
Но като начало — „Смъртта говори“:
Имаше в Багдад един търговец, който прати слугата си на пазара да купи храна, но след малко слугата се върна, пребледнял и разтреперан, и рече: „Господарю, така и така, докато бях на пазара, в навалицата ме бутна една жена, обърнах се и що да видя: Смъртта. Погледна ме и ми се закани. Знаеш ли какво, я ми дай коня си — да се махна от града и да избегна съдбата си. Ще взема да ида в Самара, там Смъртта няма да ме намери.“
Търговецът му даде коня си, слугата го яхна, пришпори го и препусна с все сила.
Сетне търговецът дойде на пазара, съгледа ме сред множеството, приближи се и рече: „Защо, вика, си се заканила на моя слуга, когато тая заран си го видяла?“ Не съм му се заканвала — отвърнах аз, — просто трепнах от изненада. Бях смаяна, че го виждам в Багдад, понеже довечера имам с него среща в Самара.
Свидетелят
— Невероятен замах! — възкликна Тоби и загледа как топката на противника му пори въздуха. — Запрати я най-малко на двеста и трийсет-двеста и петдесет метра — добави той и засенчил с длан очите си, продължи да наблюдава топката, заподскачала насред игрището.
— Благодаря! — отвърна Хари.
— Какво си закусвал днес? — попита Тоби, когато гонката най-сетне спря.
— Скандал с жена ми — каза веднага Хари. — Тръшна се, моля ти се, да съм идел сутринта на пазар с нея.
— Ще се изкуша и аз да мина под венчило, стига от това играта ми да се подобри — подметна Тоби и удари топката. — Дявол да го вземе! — изруга: топката тупна на някакви си стотина метра, в неравната част на игрището.
Играта му не се подобри и след деветия удар и когато малко преди пладне тръгнаха към клуба, той предупреди своя противник:
— Другата седмица ще се реванширам в съда, така да знаеш!
— Надявам се да не успееш — засмя се Хари.
— И защо? — попита приятелят му вече на влизане в клуба.
— Защото ще се явя като свидетел експерт в полза на клиента ти — отвърна Хари, докато сядаха да обядват.
— Това да се чува! — рече Тоби. — Бях готов да се закълна, че ще се явиш срещу мен.
В съда сър Тоби Грей, кралски адвокат2, и професор Хари Бамфорд невинаги бяха на една и съща страна.
— Всички, които ще се явят в едно или друго качество пред съдията на нейно величество, нека се приближат и потвърдят присъствието си.
Така започна заседанието на съда в Лийдс, ръководено от съдия Фентън.
Сър Тоби се взря в стареца. Беше почтен и справедлив, макар че заключителните му речи понякога ставаха скучновати и многословни. Съдия Фентън кимна от мястото си.
Като защитник на подсъдимия, сър Тоби се изправи, за да започне пледоарията си.
— Уважаеми господин съдия и господа съдебни заседатели, съзнавам каква огромна отговорност лежи върху плещите ми. Никога не е лесно да защитаваш човек, обвинен в убийство. Още по-трудно е да го сториш, ако жертвата е негова съпруга, с която той е имал двайсетгодишен щастлив брак. Обвинението прие това, дори официално го призна. Задачата ми, уважаеми господин съдия, не става по-лека — продължи сър Тоби, — след като вчера във встъпителната си реч моят приятел господин Роджърс изложи косвени доказателства по такъв начин, та създаде впечатлението, че обвиняемият наистина е виновен. Въпреки това — натърти адвокатът, а после стисна пискюлите на черната копринена тога и се извърна към районните заседатели, — възнамерявам да призова свидетел, чието добро име е извън всякакво съмнение. Убеден съм, господа съдебни заседатели, че той не ще ни остави друг избор, освен да издадете присъда „невинен“. Призовавам професор Харолд Бамфолд.
1
Звездичките са махнати. Въпросните разкази са: „Свидетелят“, „Между капките“, „Сърдечни работи“, „Прекалено много съвпадения“, „Любов от пръв поглед“, „Хитрата сврака — с двата крака“, „Сузи“, „От нищо — нещо“ и „Легналата жена“. Бел.Борислав.
2
Висше адвокатско звание, присъждано с подписана от кралицата грамота, по предложение на председателя на Камарата на лордовете. По време на процес такъв адвокат пледира преди всички останали.