— Мислех си… — подхвана пак Корнилиъс, щом излязоха в антрето.
— Какво? — попита снаха му.
— До две-три седмици трябва да се изнеса оттук, та се надявах да ме подслоните. Временно де, докато си намеря жилище, което да ми е по джоба.
— Жалко, че ме молиш точно сега, а не преди една седмица — каза Елизабет, без дори да трепне. — За беда тъкмо се съгласих да взема при нас майка ми — единствената свободна стая, която остава, е на Тимоти, а той обикновено се прибира за събота и неделя.
— Бре, бре, бре! — затюхка се Корнилиъс.
— Ами старинният стенен часовник? — попита снаха му, която продължаваше да се държи така, сякаш е тръгнала на пазар.
— От времето на кралица Виктория е, купих го от имението на граф Бют.
— Не, за друго те питах. Колко струва?
— Колкото платят — отвърна зет й вече при входната врата.
— Ако имаш нужда от помощ, на всяка цена ми кажи, чу ли, Корнилиъс.
— Много мило от твоя страна, Елизабет — отвърна той и отвори вратата.
Отпред се виждаше посредникът от агенцията за недвижими имоти, който забиваше в земята кол с табелата „ПРОДАВА СЕ“.
Подсмихна се — това бе единственото нещо тая сутрин, накарало снаха му да поспре.
В четвъртък вечер Франк Винсънт дойде с бутилка коняк и две пици.
— Ако знаех, че заради цялата тая дандания ще се разделиш с Полин, за нищо на света нямаше да се съглася да ти помагам — подметна адвокатът, докато отхапваше от притоплената в микровълновата печка пица. — Как се оправяш без нея?
— Общо взето, зле — призна си Корнилиъс, — въпреки че тя и сега наминава за час-два всяка вечер. И добре, че идва, инак къщата щеше да е заприличала на кочина. Всъщност, като се замисля, направо не проумявам как се оправяш ти.
— Като всеки ерген и аз от ранна възраст съм се научил да оцелявам сам — каза Франк. — Хайде, стига с тия празни приказки, дай да се върнем на играта.
— На коя игра? — ухили се дяволито домакинът.
— На шаха — отвърна адвокатът. — Колкото до другата ти игра, за тая седмица й се нагледах достатъчно.
— Да идем тогава в библиотеката.
Франк беше изненадан от началните ходове на своя добър приятел — никога досега не го беше виждал толкова дързък. Повече от час двамата не казаха и дума, почти през цялото време Франк се мъчеше как ли не да си опази царицата.
— Това сигурно е последната партия, която играем с този шах — подметна натъжен Корнилиъс.
— Не се притеснявай за това — опита се да го успокои Франк. — Ще ти разрешат да задържиш някои от личните си вещи, винаги го правят.
— А, едва ли, ако въпросната вещ струва четвърт милион — възрази домакинът.
— И през ум не ми е минавало, че шахът е толкова скъп — вдигна очи Франк.
— Не си вещоман, не се интересуваш от такива делнични неща. Все пак знай, че шахът е образец на персийското изкуство от XVI век и щом бъде обявен за продажба чрез търг, мнозина ще проявят интерес.
— Мен ако питаш, вече разбра каквото искаше да разбереш — каза адвокатът. — За какво ти е да продължаваш? Нищо чудно да загубиш неща, които са ти скъпи и на които държиш.
— Искам да знам цялата истина.
Франк въздъхна тежко, извърна очи към шахматната дъска и премести коня.
— Мат — оповести той. — Да ти е за обица. Друг път не се разсейвай.
В петък Корнилиъс прекара почти цялата сутрин при директора на „Ботс и сие“ — местната фирма за търгове с произведения на изкуството и мебели. Господин Ботс вече се бе съгласил да проведе търга след половин месец. Току натякваше, че предпочитал да разполага с повечко време, за да подготви каталога и да го разпрати, тъй като мнозина щели да проявят интерес към разпродажбата на такава великолепна сбирка, но поне прояви състрадание и влезе в положението на господин Барнингтън. През годините се беше оказало, че лондонският „Лойдс“, данък „Наследство“ и надвисналият фалит са най-добрите приятели на всеки, занимаващ се с търгове.
— Бихме искали да докарате час по-скоро всички вещи в нашето хранилище — натърти господин Ботс, — та да имаме време да подготвим каталога и да предоставим на клиентите възможността да разгледат в три последователни дни всичко, което ще бъде обявено за продан.
Корнилиъс кимна.
Шефът на фирмата препоръча и клиентът му да пусне следващата сряда обява върху цяла страница в „Чъдли Адвъртайзър“, където да опише всички неща, включени в търга — така и онези, които не получат каталога по пощата, ще могат да се запознаят с тях.
Няколко минути преди дванайсет Корнилиъс се раздели с господин Ботс и на път за автобусната спирка се отби във фирмата за хамалски услуги. Даде на младежа зад щанда сто лири стерлинги на банкноти от десет и пет лири, оставяйки впечатлението, че ги е събирал няколко дни.