Хари беше чувал от устата на стария си приятел многократно този израз и не се и съмняваше, че и в бъдеще ще го чува често.
— Говоря за оръжието, по което има пръстови отпечатъци на обвиняемия и което е било намерено при трупа на злочестата му съпруга госпожа Валери Ричардс. По-нататък обвинението заяви, че след като бил застрелял жена си, подзащитният се бил уплашил до смърт и бил избягал от къщата, зарязвайки пистолета насред стаята.
— Сър Тоби се завъртя със замах към съдебните заседатели. — Заради тази едничка несъстоятелна улика — а аз ще докажа, че тя е несъстоятелна, — от вас, съдебните заседатели, се иска да осъдите един човек за убийство и да го пратите до края на живота му зад решетките. — Адвокатът замълча, та заседателите да осмислят думите му. — Ето защо сега се обръщам към вас, професор Бамфорд, и ви питам като безспорен капацитет във вашата област — ако използваме думите, с които уважаемият господин съдия ви описа.
Хари схвана, че най-после сър Тоби е приключил с встъплението и сега очаква от него да оправдае славата си.
— Нека в началото ви попитам, професоре, дали сте срещали в богатия си опит случай убиецът да застреля жертвата, а после да остави оръжието на местопрестъплението?
— Не, сър Тоби, това е твърде необичайно — отвърна Хари. — В девет от всеки десет случая оръжието, с което е извършено убийството, така и не се намира, защото убиецът прави всичко по силите си да заличи уликите.
— Точно така — съгласи се сър Тоби. — А в единия от общо десетте случая, когато оръжието все пак се намира, обичайно ли е по него да има пръстови отпечатъци на убиеца?
— Почти не знам за такъв случай — отговори свидетелят. — Освен ако убиецът не е последен глупак или не е заловен на местопрестъплението.
— Обвиняемият може да е всякакъв — продължи сър Тоби, — но със сигурност не е глупак. Подобно на вас, и той е завършил класическата гимназия в Лийдс и е бил задържан не на местопрестъплението, а у свой приятел в другия край на града. — За разлика от прокурора предния ден, сър Тоби пропусна да уточни, че клиентът му всъщност е бил открит в леглото на любовницата си и тя е единственият човек в състояние да потвърди неговото алиби.
— А сега нека се върнем на самото оръжие, професоре. „Смит и Уесън“ К 4217 Б.
— Не, „Смит и Уесън“ К 4127 — поправи Хари стария си приятел.
— Прекланям се пред по-задълбочените ви познания — рече сър Тоби, доволен от впечатлението, което тази дребна грешчица е направила на съдебните заседатели. — Та да се върнем на оръжието. В лабораторията на Вътрешното министерство намерили ли са по пистолета отпечатъци от жертвата на убийството?
— Да, намерили са, сър Тоби.
— И вие като експерт правите ли си от това някакви заключения?
— Да, правя си. Отпечатъците от пръстите на госпожа Ричардс личат най-ясно върху спусъка и дръжката, което ме кара да мисля, че тя е била последният човек, докосвал се до оръжието. Поне според веществените улики именно жената е натиснала спусъка.
— Ясно — рече сър Тоби. — Но дали е възможно убиецът да е сложил пистолета в ръката на жертвата, та да заблуди полицията?
— Щях да подкрепя тази хипотеза, ако полицаите не бяха открили по спусъка и отпечатъци на господин Ричардс.
— Не разбирам накъде биете, господин професоре — каза адвокатът, макар че разбираше прекрасно.
— В почти всички случаи, към които съм имал отношение, първото, което убиецът върши, е да заличи отпечатъците си по оръжието и чак след това може и да го пъхне в ръката на жертвата.
— Сега вече разбрах какво имате предвид. Но поправете ме, ако греша — каза адвокатът. — Оръжието все пак е било намерено не в ръката на жертвата, а на три метра от трупа, където според обвинението обвиняемият го бил запокитил, понеже се бил уплашил и бил побягнал от семейния дом. И така, нека ви попитам, професор Бамфорд: ако някой, решил да сложи край на живота си, допре дулото до слепоочието си и натисне спусъка, къде според вас би трябвало да бъде пистолетът?
— На разстояние два-три метра от трупа — отговори Хари. — Това е твърде разпространена грешка, често допускана в долнопробните филми и телевизионни сериали, където след самоубийството жертвата е показвана как още стиска пистолета. При самоубийство обаче оръжието отскача от ръката на жертвата и се озовава на няколко метра от трупа. Трийсет години се занимавам със самоубийства, извършени с огнестрелно оръжие, а не съм виждал нито веднъж пистолетът да остане в ръката на жертвата.
— И така, според експертното ви мнение, професоре, ако се съди по отпечатъците, останали от пръстите на госпожа Ричардс, и по мястото, където се е намирало оръжието, тук става въпрос по-скоро за самоубийство, а не за убийство.