Выбрать главу

— Да, сър Тоби.

— Един последен въпрос, професоре — рече кралският адвокат и подръпна реверите на тогата. — Когато сте били свидетел на защитата в други подобни случаи, какъв е процентът на оправдателните присъди, издадени от съдебните заседатели?

— Математиката, сър Тоби, никога не ми е била стихия, но от общо двайсет и четири случая в двайсет и един присъдата е била оправдателна.

Адвокатът се извърна бавно към съдебните заседатели.

— В двайсет и един от общо двайсет и четири случая — натърти той, — след като вие сте се явили в качеството си на свидетел експерт, е била издадена оправдателна присъда. Според мен, уважаеми господин съдия, това прави някъде към осемдесет и пет процента. Нямам повече въпроси.

Тоби настигна Хари вече на стъпалата пред съдебната зала. Потупа го по гърба.

— И този път беше неотразим, приятелю. Не се и учудвам, че след твоите показания рухнаха всички обвинения на прокурора — никога не съм те виждал в по-добра форма. Е, да вървя, че утре ми започва друго дело в Олд Бейли4, ще се видим в събота при първата дупка на игрището. Стига Валери да те пусне, де.

— Ще ме видиш много преди това — прошепна професорът, но сър Тоби вече се беше метнал на таксито.

Докато чакаше първия свидетел, сър Тоби си прегледа записките. Делото беше започнало зле. Прокурорът беше представил цял куп доказателства срещу клиента му, които адвокатът не знаеше как да обори. Хич не му се искаше да започва разпита на върволицата свидетели, които със сигурност щяха да потвърдят доказателствата.

Съдията по делото — господин Феърбъро, кимна на прокурора:

— Призовете първия си свидетел, господин Ленокс.

Дезмънд Ленокс — изтъкнат юрист, се изправи бавно.

— Признателен съм ви, уважаеми господин съдия. Призовавам професор Харолд Бамфорд.

Изненадан, сър Тоби вдигна очи от записките си и видя своя стар приятел, който се отправи наперено към ложата на свидетелите.

Съдебните заседатели — все лондончани, изгледаха начумерено криминалиста от Лийдс.

Волю-неволю, сър Тоби трябваше да признае, че господин Ленокс представи доста добре своя свидетел — нито веднъж не отвори дума за Лийдс. Зададе му цяла поредица от въпроси: от отговорите на Хари човек оставаше с впечатлението, че клиентът на сър Тоби е по-опасен кръволок и от Джак Изкормвача.

Накрая господин Ленокс оповести:

— Нямам повече въпроси, уважаеми господин съдия — и си седна със самодоволна усмивчица на мястото. Съдията Феърбъро погледна сър Тоби и попита:

— Имате ли въпроси към свидетеля?

— То се знае, че имам, уважаеми господин съдия — отвърна Тоби и се изправи. — Професор Бамфорд — подхвана той така, сякаш това бе първата им среща, — преди да говоря по същество, смятам, че би било справедливо да призная, че моят достопочтен приятел господин Ленокс успя да ви представи в най-благоприятна светлина като експерт свидетел. Прощавайте, че ви връщам към темата, но ми се ще да внеса яснота за една-две подробности, които ме смущават.

— Слушам ви, сър Тоби — каза Хари.

— Бакалавърската степен, която сте получили в… ъ-ъ-ъ, а, да — в университета на Лийдс. Какво сте следвали?

— География — отговори Хари.

— Виж ти! И през ум не би ми минало, че човек, решил да става експерт по огнестрелно оръжие, ще запише точно това. Но разрешете да премина — продължи той — към докторската ви степен, която сте получили в американски университет. Мога ли да попитам дали я признават и английските висши учебни заведения?

— Не, сър Тоби, но…

— Много ви моля, професор Бамфорд, ограничете се с отговорите на въпросите. Така например Оксфордският или Кеймбриджският университет признават ли научната ви степен?

— Не, сър Тоби.

— Ясно. Но господин Ленокс наблягаше толкова усърдно, че от вашите показания като експерт вероятно ще зависи изходът от целия процес.

Съдията Феърбъро погледна адвоката на подсъдимия и се свъси.

— Този изход, сър Тоби, зависи единствено от решението, което съдебните заседатели ще вземат въз основа на представените им факти.

— Съгласен съм, уважаеми господин съдия. Просто исках да установя доколко заседателите могат да се осланят на становището на свидетеля експерт, призован от обвинението.

Съдията се смръщи отново.

— Но ако смятате, уважаеми господин съдия, че вече съм го сторил, ще продължа нататък — рече сър Тоби и отново се извърна към стария си приятел. — Вие, професор Бамфорд, заявихте като експерт криминалист пред съдебните заседатели, че в този случай жертвата няма как да е извършила самоубийство, тъй като оръжието е било намерено в ръката й.

вернуться

4

Другото име на Централния съд по наказателни дела в Лондон.